Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • (Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата
  • Новини

(Луд Виц) Здрасти, съседе! Как е бебето? – Бебето е добре, ама ние двамата

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
jtsrjdhtdjhgjhgj.png

– Здрасти, съседе! Как е бебето?
– Бебето е добре, ама ние двамата се смачкахме от недоспиване. Ужасно се чувствам.
– Мими как е?
– Аз съм Мими! Гошо изглежда още по-зле…

???? ???? ????

Двама парашутисти скачат от самолета. Носят се във въздуха. По някое време единият казва на другия:
– Ябълка искаш ли?
– Искам.
Дава му, ония я изяжда.
– Още една?
– Давай.
И нея изяжда, но пита:
– Откъде пък ги вадиш тия ябълки?
– На гърба ти цяла раница има с тях.

???? ???? ????

Една котка седи и гледа едно същество. Пита:
– Ти какво си?
Съществото отговаря:
– Гном!
– Като си гном, какво правиш?
– Правя бели, троша разни работи, не оставям хората да спят нощем!
Котката се замислила.
– Ми то и аз съм гном тогава?!?

???? ???? ????

Студентско общежитие. Седят трима студенти и се чудят, какво да пият. Единият казва бира, другия ракия, третия попитал:
– Няма ли да учим?
Решили да хвърлят ези-тура, ако е ези – ще е бира, тура – ракия, а ако остане във въздуха ще учат. Хвърлят монетата и тя остава горе бавно да се върти. Гледат я и единия промърморва:
– Ей, тия физиците горе пак се занимават с глупости!

???? ???? ????

Отива един човек в цирка и казва на шефа:
– Вземете ме на работа при вас!
– А какво можете да правите? – попитал управителят.
– Ами, имитатор съм – мога да имитирам птици.
– Е, такива при нас колко са мнооого… Нямаме нужда.
– Ами, добре! – казал човекът, отворил прозореца и излетял.

???? ???? ????

Малкия Иванчо казва на баща си:
– Тате, искам пистолет!
Бащата строго му казва:
– Млъкни…знаеш кой командва?!
Иванчо:
– Разбира се, но ако имах пистолет…

???? ???? ????

Съществуват 3 степени на пиянство.
1 степен: Той звъни вкъщи, жена му вдига телефона, а той и казва: „Ал-л-оооо, жжжена ми, тази вечер съм на съвещание, ш`ъ спъ у тях!!!
2 степен: Той се прибира мъртво пиян с любовнцата си вкъщи, жена му отваря вратата, той я поглежда учудено и и казва: „Абе-е-е,жена ми, айде ако си ми приятелка, да кажеш, чe си барчедка ми!!!“ 3 степен: Прибира се пиян-залян до вкъщи, опитва се да отвори вратата , но ключът се счупва в ключалаката. Той … ляга и заспива пред вратата. На сутринта жена му се мъчи да отвори вратата, той се събужда от шума и започва да вика: „Няма да те пуснаааа, нямаааа! Откъдето си дошла, там да си отиваш!!!

???? ???? ????

Работя в Люлин в магазин за цигари. На работното време пише: 07:30-21:30. Отивам и отварям точно в 07:30, а ме посрещат с думите:
– Айде бе къде си… няма от къде да си купим цигари…
На другата сутрин си мисля, че трябва да отида по-рано, така и правя. Отворено е в 07:10. Коментара от първите ми клиенти:
– Еййййй толкова си алчен за пари, че сън не те хваща!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова проверка установи големи фалшификации в сиренето
Next: Иванчо пита баща си: – Тате, колко вида гърди има? – Три, сине. Значи (Супер виц)

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.