Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна
  • Новини

Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
pacpacalekarkakr.jpg

Милана и Давид се запознали в болницата. Мъжът постъпил в здравното заведение със силни болки в стомаха, а момичето било лекуващият му лекар.
Първоначално пациентът само се шегувал с Милана – тя била съвсем млада и наскоро била приключила с образованието си.
Но с времето, което прекарал в отделението, мъжът се привързал силно към грижовната лекарка и започнал да я сваля. Пращал й цветя по куриер, а в деня на изписването си я поканил на театър.

Милана се съгласила.
Нещата между тях започнали да се развиват със скоростта на светлината и много скоро двамата станали съпруг и съпруга. Заживели в апартамента на Милана, защото жилището на Давид било чак на другия край на града и на момичето не му било удобно да ходи на работа. Година по-късно Милана забременяла.

Давид бил много щастлив, че ще става татко и започнал да готви на бъдещата мама огромна изненада. Колкото и пъти младата жена да питала за какво става въпрос, той си мълчал.
Милана родила здраво детенце.

В деня на изписването на улицата я чакал Давид с лъскава лимузина, цветя и много балони. Младата майка била в шок и дори й се приискало да нахока мъжа си за ненужното разхищение. Но следващата изненада я накарала да се усмихне още повече – красив пръстен под формата на малко детско краче с голям скъпоценен камък.

Милана се качила в лимузината, но вместо към дома им, колата тръгнала в друга посока. „Мили, къде отиваме? Домът ни е в другата посока”, казала обърканата родилка. „Съвсем скоро ще разбереш всичко и се надявам, че ще ти хареса”, отговорил й Давид.

Лимузината спряла в един от елитните квартали на града. Съпрузите се качили в асансьора и натиснали копчето за един от последните етажи на сградата. За да се озоват на прага на новото си четиристайно жилище, обзаведено с най-скъпите и качествени мебели и техника. А стаята на бебето… В нея сякаш бил побран цял детски магазин!

Пред изненаданата си съпруга Давид признал, че е собственик на огромна юридическа фирма. Криел това от нея, защото предишната му жена била с него само заради парите. Това го накарало да си потърси момиче, което да го приеме с всичките му недостатъци.

Всъщност Давид искал да признае много по-рано цялата истина на красивата си съпруга, но познавайки добре буйния й характер, се опасявал, че тя ще го зареже.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън в Поморийско със събирачи на кредити: Бият и стрелят по длъжник, опълчение обаче им разказа играта
Next: Ясновидката Николета: До две години България става президентска държава начело с Радев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.