Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна
  • Новини

Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
pacpacalekarkakr.jpg

Милана и Давид се запознали в болницата. Мъжът постъпил в здравното заведение със силни болки в стомаха, а момичето било лекуващият му лекар.
Първоначално пациентът само се шегувал с Милана – тя била съвсем млада и наскоро била приключила с образованието си.
Но с времето, което прекарал в отделението, мъжът се привързал силно към грижовната лекарка и започнал да я сваля. Пращал й цветя по куриер, а в деня на изписването си я поканил на театър.

Милана се съгласила.
Нещата между тях започнали да се развиват със скоростта на светлината и много скоро двамата станали съпруг и съпруга. Заживели в апартамента на Милана, защото жилището на Давид било чак на другия край на града и на момичето не му било удобно да ходи на работа. Година по-късно Милана забременяла.

Давид бил много щастлив, че ще става татко и започнал да готви на бъдещата мама огромна изненада. Колкото и пъти младата жена да питала за какво става въпрос, той си мълчал.
Милана родила здраво детенце.

В деня на изписването на улицата я чакал Давид с лъскава лимузина, цветя и много балони. Младата майка била в шок и дори й се приискало да нахока мъжа си за ненужното разхищение. Но следващата изненада я накарала да се усмихне още повече – красив пръстен под формата на малко детско краче с голям скъпоценен камък.

Милана се качила в лимузината, но вместо към дома им, колата тръгнала в друга посока. „Мили, къде отиваме? Домът ни е в другата посока”, казала обърканата родилка. „Съвсем скоро ще разбереш всичко и се надявам, че ще ти хареса”, отговорил й Давид.

Лимузината спряла в един от елитните квартали на града. Съпрузите се качили в асансьора и натиснали копчето за един от последните етажи на сградата. За да се озоват на прага на новото си четиристайно жилище, обзаведено с най-скъпите и качествени мебели и техника. А стаята на бебето… В нея сякаш бил побран цял детски магазин!

Пред изненаданата си съпруга Давид признал, че е собственик на огромна юридическа фирма. Криел това от нея, защото предишната му жена била с него само заради парите. Това го накарало да си потърси момиче, което да го приеме с всичките му недостатъци.

Всъщност Давид искал да признае много по-рано цялата истина на красивата си съпруга, но познавайки добре буйния й характер, се опасявал, че тя ще го зареже.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън в Поморийско със събирачи на кредити: Бият и стрелят по длъжник, опълчение обаче им разказа играта
Next: Ясновидката Николета: До две години България става президентска държава начело с Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.