Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лютивка от моркови – такъв апетит отваря, че и един хляб няма да стигне! Топ-рецепта за зимнина
  • Новини

Лютивка от моркови – такъв апетит отваря, че и един хляб няма да стигне! Топ-рецепта за зимнина

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
liubiasitamst.jpg

Тази пикантна салата с моркови е една от най-здравословните салати и същевременно много вкусна.

Може да я направите по-люта или по-малко пикантна, според вкуса ви, а ако не обичате люто, просто не слагайте люти чушки или сложете 2-3 обикновени, сладки червени чушки. Лютивката от моркови е с неустоим вкус, а веднъж опитали ли сте я, ще я правите често.

Можете да приготвите по-голямо количество за зимния сезон, но можете да я правите и през цялата година, защото съставките са винаги налични. Лесна е и се прави без консерванти. Има няколко версии на тази салата, но като цяло всички те са сходни. Ние ще ви разкрием най-популярната:

пикантна салата от моркови
Лютивка от моркови
Продукти:

Не изпускай тези оферти:

3 кг моркови

2 глави чесън

пеперони (люти чушки) на вкус

300 мл олио

250 мл бял оцет 9%

1 връзка магданоз

сол и черен пипер на зърна – на вкус
Приготвяне:

Почистете морковите и ги настържете на възможно най-ситно (или ги смелете). Лютите чушки се нарязват на ситно, а ако са дребни, може да се сложат и цели. Смесете ги с моркова, наситнения чесън и магданоза.

лютивка от моркови

След това добавете олиото, оцета, солта и зърната черен пипер, разбъркайте добре и оставете за една нощ. На следващия ден натъпчете хубаво сместа в буркани и притиснете отгоре, за да изплува течността. Затворете добре и съхранявайте заедно с другата зимнина. Може да се яде веднага.

Още подобни новини:

Киселото зеле ще се окаже безвкусно, горчиво и меко, ако в процеса на приготвянето му са допуснати някои незначителни на пръв поглед грешки.
Защо киселото зеле става горчиво?

Неправилният подбор на съставките е една от основните причини за горчивия вкус на зелето.

Спазването на някои прости препоръки ще ви помогне да избегнете този проблем.

За да се отървете от неприятния вкус, не забравяйте да дупчете зелето по време на ферментация и да използвате солта пестеливо. Много домакини погрешно считат, че добавянето на повече сол ще направи зелето хрупкаво и вкусно.

Ако пропуснете процедурата с дупчене на зелето, то ще придобие горчив вкус.

В процес на ферментация зелевият сок взаимодейства със солта, което води до кисела среда. По това време в зелето се натрупват газове, то придобива специфична миризма и в крайна сметка това се отразява негативно на вкуса му.

Друга честа причина, поради която зелето има неприятен горчив вкус, е неправилното дозиране на солта. По време на ферментацията се образуват млечнокисели бактерии. Ако има излишък от сол, тогава процесът на ферментация ще се забави. Характерната пяна няма да се появи на повърхността и цветът на зелето ще се промени.

Спазвайте стриктно препоръките за дозиране на солта според рецептата, която сте избрали.
Защо киселото зеле не става хрупкаво?

Няколко причини могат да повлияят на хрупкавостта на зелето. Ако е използвано замразено зеле, тогава продуктът ще има сладък послевкус и ще стане меко.

Също така ранните сортове съдържат голямо количество нитрати, които ще „омекотят“ зелето и то ще загуби хрупкавостта си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Татко на 61? Веселин Маринов и любимата му бутат бебешка количка
Next: Вдовица се разрови в телефона на покойния си мъж и животът ѝ се срина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.