Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Татко на 61? Веселин Маринов и любимата му бутат бебешка количка
  • Новини

Татко на 61? Веселин Маринов и любимата му бутат бебешка количка

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
vesksosaamsrar.jpg

Бебе е проплакало в семейството на Веселин Маринов, но дали той е бащата? Това се чудят всички съседи на естрадния трубадур в София, които в последните седмици редовно го засичали да се разхожда, тикайки бебешка количка.

61-годишният певец бил забелязван заедно с настоящата си половинка Веселина да прави разходки на стадиона на НСА.

От години Маринов живее в луксозно жилище в Студентски град, което се намира в близост до Националната спортна академия и той редовно ползва базата ѝ, за да спортува или да се разхожда, пише вестник „Ретро“.

Близки до естрадната звезда не се наемат да потвърдят дали заедно с по-младата от него Веселина, с която имат изгаряща връзка от няколко години, са се решили да бъдат родители и желанието им бързо се е сбъднало.

Не изпускай тези оферти:

В същото време обаче се съмняват Маринов да вози в бебешка количка внучетата си близнаци, които отдавна проходиха и трубадурът от Полски Тръмбеш неведнъж е бил виждан да ги разхожда за ръчичка.

Дядо певецът стана благодарение на единствената си дъщеря Йоана, която го дари с две внучета – Веселин и Цветелина, като момченцето е кръстено на него.

Макар да има два брака, изпълнителят на „Горчиво вино“ е изпитвал радостта да бъде баща само веднъж. С настоящата му половинка Веселина живеят на семейни начала от дълго време, но заради лошия му опит със сватбите Маринов така и не се решава да ѝ падне на колене с пръстен и да я отведе до брачния олтар.

Добричлийката, която, преди да се залюби с естрадния певец, бе омъжена за крупен бизнесмен, има две деца в тийнейджърска възраст.

С бившия ѝ обаче имаха тежки съдебни спорове за правата над общите им наследници и в крайна сметка те бяха присъдени на него. Веселина е бивша сервитьорка, но откакто споделя един покрив заедно с Веско, е носена на ръце от него и живее като принцеса, издават хора от тяхното обкръжение.

Покрай COVID пандемията изпълнителят загуби стотици хиляди левове от концертна дейност и имал съмнения дали жената до него няма да го напусне, виждайки, че е пред фалит, но Веселина устояла на трудностите и не само че не си тръгнала, но и успяла да го извади от депресията, която го тормозила повече от година.

Още клюки:

Певицата Тита се хвалеше с ново гадже след раздялата с ММА боеца Недно Николов, който не спираше да я изненадва със скъпи подаръци. Тайното гадже на Тита не било за показване, коментират запознати. Не става ясно дали е женен, по-възрастен или пък популярна личност.

Накрая Тита го е зарязала и е предприела нещо кардинално в любовен план, което шокира дори най-добрите й приятели.

Никой от тях не може да повярва, че „Антилопата“ е способна на такъв обрат.

Запознати издадоха пред нашата медия, че младата певица е простила всичко на бившия си и са се събрали отново. Тита е забравила побоя, заради който се разделиха и отново е обятията на Недко.

Нейни дружки не одобряват връзката им, тъй като след раздялата Тита им е разказала шокиращи подробности за отношението на Недко към нея и те са убедени, че отново ще звучат шамари във връзката.

Самата Тита преди месец съсипа Николов с думите си, че е бил с нея, за да се възползва от славата й. Носят се слухове, че Недко е упражнил насилие срещу певицата, след като научил за нейна изневяра.

Към момента двамата са се разбрали да не обявяват публично, че са отново заедно, за да избегнат излишни писания и най-вече да се уверят, че отношенията им ще бъдат гладки в бъдеще.miastoto.bg7.eu

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дебелото черво започва нов живот, след като ползвате 4 съставки-Като чисто ново става
Next: Лютивка от моркови – такъв апетит отваря, че и един хляб няма да стигне! Топ-рецепта за зимнина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.