Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
  • Новини

Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
gaskyasoyiasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една майка избра да заведе бебето си в офиса един ден, като съчетаваше работа и грижи за детето си. Без да усети, шефът й наблюдаваше нейната мултифункционалност и реакцията й беше неочаквана.

Обществото налага толкова много очаквания на новите майки и това може да бъде доста непосилно. Майките имат задачата да се грижат за новородените си, да управляват домакинството и да гарантират, че са в добро психично здраве след раждането.

Също така се очаква няколко месеца след раждането майките да се върнат на работа, като прехвърлят грижите за децата на друг човек, като детегледачка или роднина. Не всеки обаче има привилегията да го направи.

Тя довела бебето си на работа

Майките по света лобират за по-приобщаващи работни места, особено такива, които позволяват на майките да взимат бебетата си в офиса. Въпреки че мнозина може да си помислят, че това е контрапродуктивно, една майка доказа, че е възможно.

След като получи тримесечен платен отпуск по майчинство, Мелъди се върна на работа, за да си изкарва прехраната, а работодателите й се опитаха да направят прехода възможно най-лесен.

Пет месеца след като родила дъщеря си Нора-Джо, Мелъди трябвало да отиде в офиса, за да свърши някаква работа. Тя взела бебето със себе си, вместо да я остави у дома.

Мелъди донесла няколко играчки и бебешки шезлонг, за да забавлява дъщеря си, но нейното бебе не искало нищо повече от това да се сгуши до майка си, докато спи. И така, Мелъди си вършеше работата с едната ръка, докато държеше бебето си с другата.

Мелъди дори не подозирала, че нейният работодател стои наблизо и я гледа как жонглира с работата си и се грижи за детето си. Тя решила да направи снимка, която след това била публикувана на фейсбук страницата на клиниката.

Работното й място подкрепя нейното майчинство

Докато в традиционна обстановка на работното място това веднага би било прието с неодобрение, клиниката има различна гледна точка. Те похвалиха своя служител за това, че прави многофункционалността да изглежда лесна.

Те също така поясниха, че това не е ежедневието на Мелъди и че тя обикновено работи от вкъщи през по-голямата част от седмицата. Въпреки това, тъй като този ден имали нужда от допълнителен чифт ръце, тя с радост се явила в офиса.

Клиниката продължи да моли хората да споделят снимката на техния служител, така че повече фирми да видят възможността майките да работят с бебетата си наблизо.

Хората в интернет бяха разделени

Хората в интернет похвалиха клиниката като чудесно място за работа. Те написаха мислите си относно майките, които водят децата си на работа, като казаха:

  • Иска ми се да мога да правя това там, където работя. Ще мога да се съсредоточа върху работата си и да поддържам връзка с дъщеря си. Страхотна работа.
  • Браво. Това наистина подчертава, че отпускът по майчинство е твърде кратък в САЩ. Новородените се нуждаят толкова много от своите майки през първите няколко месеца.
  • Не мога да бъда по-благодарна, че водя момичето си на работа всеки ден! Дадоха ми собствен офис, който да превърна в стая за игри! Те са малки само веднъж, а аз ценя всеки момент!

Снимката предизвика и дебат сред хората, които смятат, че майките заслужават по-дълъг платен отпуск по майчинство. Други също изразиха, че докато офисът е бил щедър, жената е можела лесно да работи от вкъщи с детето си, като технологията е широко достъпна навсякъде.

През всичко това хората напомнят на всички, че бебетата са малки само веднъж и дните на новородени са кратки. Те насърчиха майките да ценят времето си с бебетата си, тъй като никога не биха могли да си върнат тези дни, след като свършат.

Въпреки че воденето на дете на работа не е обичайна практика, то става все по-прието.

Източник: ponichka.com, vijti.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на известния лечител Петър Димков навърши 90 години и ето какво препоръчва да пием за дълголетие
Next: Професор Вучков се върти в гроба: Единственото му предсмъртно желание не бе изпълнено

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.