Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР с последни новини за издирването на малкия Сашко от Перник
  • Новини

МВР с последни новини за издирването на малкия Сашко от Перник

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
mvaspaoashkash.jpg

МВР ще продължи да работи без да спира, докато открие 12-годишния Александър Цветанов, каза директорът на ОДМВР-Перник старши комисар Павел Млеканов. С пълна сила продължават оперативно-издирвателните и процесуално-следствени действия, отбеляза той.

Днес са планирани нови мероприятия, съобщи регионалният говорител на МВР Венцислав Алексов. Отново в издирването са включени всички служители от пернишката дирекция, пожарникари, представители на СДВР, жандармерия, Столична община, планински спасители и хиляди доброволци. Момчето е обявено за общодържавно издирване.

Всякаква информация от граждани и представители на институции се проверява детайлно и би била полезна за намирането му, заяви Алексов.

В пълен обем се използват техническите средства, предвидени за работа в подобна ситуация. Дронове с термокамери продължават да работят на терен, както и планински спасители с кучета.

Не изпускай тези оферти:

Полицейските четириноги също не са спирали да издирват малкия Сашко. Всички налични камери за видеонаблюдение се проверяват непрекъснато, както и всеки сигнал, подаден от граждани.

Открехната стои вратата на кооперацията в Перник, в която живее бабата на изчезналия в петък 12-годишен Александър Цветанов, съобщава БТА. Всички съседи се надяват момчето да се прибере живо и здраво.

Александър е висок около 150 см, облечен с черна блузка с надпис, тъмносини дънки и сиво шушляково яке. Обут е с маратонки „Адидас“ и носи със себе си розово плюшено мече.

Момчето изчезна на 11 ноември следобед при разходка в местната планина Голо бърдо.

Майката на изчезналия 12-годишен Александър от Перник, когото хиляди доброволци освен жандармерия и полиция търсят вече четвърти ден под дърво и камък, се казва Радостина Цветанова.

Жената от няколко години живее в югозападния английски град Суиндън, заедно с нов мъж в живота си. Това става ясно от личния й профил във фейсбук, който обаче беше деактивиран по-рано днес.

До 2019 г. тя често е публикувала снимки на малкия Сашко.

Изчезналото дете има по-голям брат – Раян, на 23 години, явно от първия брак на Радостина. С него тя също се е хвалила в социалните мрежи.

Няма информация жената да се е завърнала от Великобритания у нас заради изчезването на Сашко. В мрежите дори се носи слух, че тя може да е взела Сашко и да не е съобщила на баща му за действията си, т.е. да го укрива.

И досега Александър Цветанов нито веднъж не е споменавал името на майката на детето, освен в контекста, че само той, лелята на детето и баба му полагат грижи за него в родния Перник, а родителката е зад граница от дълго.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доведоха родилка да ражда и всичко си беше наред, докато не роди и усети, че нещо не е както трябва и изпадна в паника
Next: Откриха мъртъв български кмет – с огнестрелна рана в главата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.