Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Мирише на далавери! Ситуацията в страната е кошмарна, България ще потъне в мизерия
  • Новини

Мика Зайкова: Мирише на далавери! Ситуацията в страната е кошмарна, България ще потъне в мизерия

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
zaikatkakta.jpg

Ситуацията в страната е кошмарна. Това коментира Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от ИТН, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

„Просто не знам откъде да започна – дали от галопиращата инфлация, от ръста скокообразен на цените не само на горивата, и на продуктите, и на всичко. Дали да започна с това, че предстои масово фалиране на фирми, оттам безработица и дали по отношение на продоволствената криза – то е направо кошмарно“, заяви тя.

Според нея самият факт, че вече се вижда Желязната завеса между Европа и Америка от една страна и Русия от друга страна предвещава и продоволствена криза.

„Хлябът и житницата на света се намира в Украйна и в Русия. Украинското земеделие е разбито тотално. Да, вярно е, г-н Зеленски каза, че има на склад голямо количество зърно, само че това зърно няма как да дойде дотук, въпреки желанието на нашия премиер да прави продоволствен център във Варна. Той не може да докара едно корабче със 17 души моряци от Одеса до Варна, камо ли да докара зърното или тези разбити военни машини, които тук ще ги поправяме. Ами те не могат да се поправят тук по простата причина, че липсват резервни части, но това е отделен въпрос. Работата е там, че не може да докара зърно, а нашето продължава да излиза навън, не е изкупено, твърди се, че се подготвят процедурите. А истината е, че просто няма пари и ще трябва да изчакаме актуализацията на бюджета, за да можем да купим това зърно“, уточни Мика Зайкова.

„Нашата икономика и бизнес не могат да издържат на такива цени. Ето затова трябва да се заемем с инфлацията, като първо махнем причините, които сами сме си създали, като тази с газа. Като искаш да прекъснеш енергийната зависимост с Русия имаш 4 месеца напред– ами вземи и си запази капацитети“, допълни икономическият анализатор.

За сметка на това една частна фирма си е запазила количества навреме. Е, аз да ви питам коя частна фирма ще запази капацитет на терминала на Гърция и съответните количества, ако тя няма сигурност в договора? Коя? Според мен означава, че това нещо е подготвено един или два месеца по-напред и сега изведнъж ни го сервират. И почват да ни обясняват как били обявили конкурс на 7 фирми, само че една ни доставя.

Извинявайте, но това ми мирише на далавера.

„Може да не съм права – да ме прости Господ, може да е просто от незнание, от липса на управленска култура, ама е грешно“, каза още финансовият експерт.

Мика Зайкова беше категорична, че ако не успеем да решим въпроса с горивата и инфлацията, която е следствие не само от външни фактори, но и на грешни решения България ще потъне в мизерия и никой не няма да може да спре народа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмото, което нажежи мрежата до червено: Върнах се в България след 12 г – Бог да пази родителите и семействата ни
Next: Ад на пътя: Челно меле с автобус до АМ Тракия, возилото е размазано до неузнаваемост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.