Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионер строи 99 малки къщи, за да намали бездомността в своята общност – той дори им осигурява работа на място
  • Новини

Милионер строи 99 малки къщи, за да намали бездомността в своята общност – той дори им осигурява работа на място

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
gkdfkgkdfhkolgfhgfh.png

След като продаде компанията си за осемцифрена сума на конкурент, един канадски предприемач използва печалбата си, за да изгради общност от малки домове за онези, които имат най-голяма нужда от нея.

В град Фредериктън в Ню Брънзуик неговата фабрика сега произвежда 1 малък дом на всеки 4 работни дни в опит да създаде комплекс от затворен тип 12 Neighbours от 99 жилища.

И бизнес център, за да даде истински втори шанс на бездомните жители на Фредериктън. 12 Основателят на Neighbours Марсел Лебрун имаше успешна компания за мониторинг на социалните медии. Която продаде на американски конкурент. Сега влага новите си пари там, където му беше устата – всеки път, когато казваше, че трябва да се направи нещо относно проблема с бездомността в града .
Около 1600 души в Ню Брънзуик се оказаха без дом поне за един ден миналата година, съобщи CBC.

„Виждам себе си като градител на общността. И наистина това, което правим тук, не е просто да изграждаме малка общност, но изграждаме общност в един град. Например как да помогнем на нашия град да бъде по-добър?“. Лабрън каза пред CBC .

Той е инвестирал 4 милиона долара собствени пари в проекта за изграждане на 99 жилища. В момента е изминал три четвърти от пътя. С грантове и подкрепа от провинциалното и националното правителство общността на 12-те съседи е получила общо 12 милиона долара.

Малките томчета разполагат с всичко: кухня с пълно обслужване, всекидневна и спалня и пълна баня. Всяка от тях има малка палуба, слънчеви панели на покривите и естетически приятен слой боя.

Те са били предварително построени в склад, в който LaBrun наема квалифицирани доброволци, за да сглобят домовете, които след това се преместват от тежки машини върху бетонни блокове, които изграждат основата.

Въпреки че Лабрън вярва, че проблемът със справянето с бездомността не е толкова труден, колкото хората го представят (например той предполага, че построяването на малка къща е страхотно начало). Той наистина има конкретна стратегия в ума – а именно посрещането на онези, които може да страдат от която и да е от болестите.. С които обикновено се съпровожда бездомността, до място, където притежаването на собственост може да им даде ново чувство за отговорност и общност от хора, които разбират през какво преминават.
LaBrun има критици, които вярват,че е по-добре да ги въведат обратно в едно функционално общество,вместо да ги изолират заедно.

Във всеки случай, милионерът разбира багажа, емоционален и социален, който някои от жителите могат да донесат със себе си.. Така че общността на 12-те съседа е оборудвана с най-съвременна сигурност и порти, за да спре нежелани посетители.

„Живея точно зад охранителните порти. Имаше коли, които идваха през цялото време, в три часа сутринта, и ме събуждаха“, каза жителката Саманта Сиймор. „Портите са поставили граници.“

Заедно с къщите, общността идва с бизнес център, където се поставя кафе-бар. Той ще се управлява като бизнес от жителите, в допълнение към „кухня за преподаване“ и бизнес за копринен печат. Там Сиймор има отпечатване на текстове и графики върху ризи, чанти и други неща.

Част от идеята с корпоративния център е да превърнем 12 Neighbours в общност, която Fredrictonians могат и ще посещават – за чаша кафе – за добра сделка за печат на ризи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как нашите баби и дядовци са лекували задържане на вода и подути крака: РЕЦЕПТА, която е оцеляла до наши дни
Next: Подобно нещо за първи път се случва в Стани богат

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.