Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева
  • Новини

Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
murqwrsrasr.jpg

Развълнуван от скорошната поява на първородния си наследник е Мирослав Иванов.

Бъдещият татко преди дни е бил на шопинг за бебето, докато половинката му Лена Бориславова бе засечена на таен обяд в компанията на Кирил Петков в закътан ресторант в София. Прочулият се с прякора Баджо Миро депутат от ПП сподели снимка, на която позира в огромен магазин за бебешки колички и други стоки за новородени.

От кадъра, на който Иванов е широко усмихнат, се вижда, че се е спрял на модерна количка на една от най-предпочитаните от млади родители луксозни марки, чиято цена е 2 хиляди лева. Моделът, оборудван с десетки екстри, е в неутрален сив цвят, вероятно за да могат бъдещите родители да я ползват и ако решат да имат второ дете, независимо какъв е полът му.

Според слуховете през септември Лена и Миро ще станат родители на момиченце. Самите те досега не са потвърдили пола на първата им рожба, нито пък на какво име са се спрели. Те изчакали и последния момент, за да напазаруват всичко необходимо по съвет на роднините си, които смятали ранните приготовления за посрещането на бебето за лоша поличба.

Междувременно бъдещата майка Лена, която е на финалната права на бременността си и буквално може да роди във всеки един момент, все още е по-ангажирана с политическите си дела и тайните срещи с Кирил Петков, отколкото с щастливото събитие, което ѝ предстои.Тя обаче редовно посещава своя наблюдаващ лекар, чийто кабинет се намира в близост до столичния апартамент, който с Мирослав обитават.

Веднага след като Иванов публикува снимката с бебешката количка, той сподели още, че е заминал при родителите си в родния си Ямбол. Там той се видял и със своите племенници – деца на сестра му, които обожавал. За разлика от Лена Миро имал опит в отглеждането на дечица покрай тях. Бориславова също има по-малка сестра, която обаче не е семейна. Загадка остава дали бременната юристка е придружила мъжа си в дома на свекъра и свекървата.

Преди година упорито се говореше, че Лена и родителите на Мирослав не са в съвсем цветущи отношения заради пикантните скандали около нея. Именно за да ги омилостиви, по всяка вероятност тя щяла да кръсти бебето на някой от тях.

По време на депутатската ваканция Бориславова и Иванов едва ли ще пътуват в чужбина, макар екскурзиите да са любимото им хоби, а първото им дете да бе заченато по Коледа в Париж. Поради напредналата бременност на Лена не ѝ било разрешено да лети със самолет, а и не трябвало да се отдалечава твърде много от София, където избрала болница, в която да роди.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не разбира защо опашката за касата просто става все по-дълга и по-дълга – тогава виждат бележката и остават безмълвни
Next: Кристофър Фараона: Вземат ми къщата заради чалгата на Моя страна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.