Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с изчезването на Сашко се заплита! Експерти изкараха факти, които преобръщат всичко
  • Новини

Мистерията с изчезването на Сашко се заплита! Експерти изкараха факти, които преобръщат всичко

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
espspsakskrasr.jpg

След дни на неуспехи, Сашко се появи над Радомир, недалеч от мястото, където е изчезнал. Доброволци от клуба по делтапланеризъм го намериха. Те не могли да повярват на очите си, че е жив и здрав.

Обясниха чудото с волата на Сашко за живот. Властите го обявиха за герой. Здравният министър смята, че възрастен човек няма как да се справи с такова физическо предизвикателство.
Разследването продължава и проучва всички възможни версии – включително отвличане

И ето, между основните теории за това какво е станало през 8-те дни, в които Сашко го няма, се сблъскват една с друга. Дали е оцелял като по чудо, или е бил държан някъде, преди да бъде пуснат?

В социалните мрежи също има много спорове. Много хора не смятат за възможно детето да оцелее само в суровите условия на природата, без вода, без храна, без лекарства и дрехи. Той дори е намерен бос. Температурите не бяха никак високи.

Не изпускай тези оферти:

Разпитът на Сашко тепърва предстои, но не се знае дали това ще доведе до някакъв резултат за разследването

Нормално е обществото да иска да знае какво точно се е случило със Сашко. Изрази се теза, че той е бил в постоянно движение в района, което го е спасило от измръзване. Хора запознати с оцеляването сред природата обаче не са съгласни.

Преди над 10 години Георги Петлешков остава в планината в продължение на 27 часа – след тежко падане на приятелката му в Пирин. За щастие ги спасяват. Той продължава да е опитен планинар и постоянно е сред природата.
Един от хората е, които наблюдават разследването и вижда много пукнатини в основната версия.

“Човек изпада още на втория-третият ден в сомнолентност. Още на втория-третия ден тази хиперактивност, която има детето отива на кино. Когато човек е поставен в едно условие без храна и вода енергията изчезва и човекът лежи. Ако са минали с кучета там, кучетата няма как да го пропуснат. Имаме страхотно спасяване с кучета в България.

Има много документирани случаи, при които човек е оцелял при минус 2-3-5 градуса едно денонощие. Но когато събереш това с факта, че девет дни детето е без храна и вода, ниската температура и тн., може би се броят на пръсти оцелявания от такъв род. Вероятността човек да оцелее 9 дни в тези условия по този начин, дори и с шелтер, клонят към нула. Не казваме, че е невъзможно, но клонят към нула”, обяснява Георги.
В момента Георги изкарва курсовете за планински водач и това са едни от случаите, които го притесняват най-много. Те изпращат грешен сигнал за оцеляването сред природата.

“Едно е да си стоиш вкъщи и да не ядеш. Ще оцелееш. Но вкъщи. Тук говорим за дете. Да, може да е много енергично, но то изразходва енергия. От кръвните изследвания лекарите могат да разберат какво е яло и как е оцеляло. Ако е намерило къде да се скрие и е имало течности там, има много малък шанс като на супергерой да оцелее. Но тук идват другите фактори. На шестия ден какво се случва? Енергията не е безкрайна. Просто става и започва да върви ли?

Виждал съм хора в кетатонен ступор – те не могат да направят и две крачки. Но това, което ме притеснява е, че хората да не си помислят, че могат да тръгнат в планината и гората без никаква екипировка и да оцелеят като него. Не, не могат”, допълва опитният планинар.
Той отбеляза и, че периметърът, в който е търсен Сашко не е голям. Това води до въпроси как, ако той е бил там, не са го открили с кучетата и термокамерите.

Емил Нешев преподава бойни спортове на деца с аутизъм. От състезател и редовен призьор, той вече е отдаден на каузата да развива физиката и волята на децата от аутистичния спектър. Той споделя някои интересни неща от натрупаните опит и знания. Той знае от какво се страхуват, как общуват, как се изморяват и как съществуват въобще.

“Всичко, което те правят е създадено като навик на базата на копирането. Аутистичният спектър не е болест, а състояние, при което децата са по-различни. Ако детето е научено по правилния начин то ще оцелее. Но 9 дни, в тази форма, в която е намерено. Без вода… Още повече, че тия приказки, че и от локви е пило… все пак нещо в стомаха ще се случи. Объркан съм.

Тези деца независимо от аутистимният спектър, който при вяско едно дете е различен, те не са променени физиологически. Казват, че и в “Пирогов” констатирали, че бил леко дехидратиран.На фона на това, което ние тренираме тук и правим, децата, които участват в леки тренировки се измарят и жаждата ги принуждава бързо да търсят храна и вода, за мен е чудно как девет дена Сашко е бродил из тия местности”, обяснява треньорът.
Още повече, че Еми знае много добре как се държат такива деца в непозната за тях среда.

“Ако сега например тръгна да правим ново упражнение, страхът при него идва много бързо. Сковава се, гледа странно. Трябва някой да го види. Тези хора живеят на копи пейст. Спира, гледа упражнението и започва да го прави. Ако обаче е гладен и жаден, трябва му нещо, идва. Почти всички такива ситуации се извършват със специални жестове. Имаме заучени неща.

При непознат човек няма да отиде. При него ще седи с полугръб и ще се отдалечи, по един или друг начин, а така показва, че не желае контакта. Те са много дружелюбни, когато им се подаде ръка. Чувствителни са на звук. Ако е шумно – ще избяга. Ако е тръгнал да бяга, няма да е по шосе. Когато разбрах, че е изчезнало такова дете си помислих, че ще се скрие през нощта и на сутринта ще се прибере. Но 9 дни…Много съм скептичен, че той не е бил обслужван по някакъв начин”, допълва треньорът.
Недоумения при него буди и самият начин, по който Сашко е изчезнал

“Обикновено познават районите, в които отиват. Те отиват на места, където са ходили. Ако отиде на място, на което не е ходило винаги ще потърси близко нещо, което да свърже с родителя си, но няма да го напусне. За мен е чудно как така изведнъж ще изчезне”, допълва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Симптоми, че получавате инсулт! Тази информация може да ви спаси
Next: Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.