Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с изчезването на Сашко се заплита! Експерти изкараха факти, които преобръщат всичко
  • Новини

Мистерията с изчезването на Сашко се заплита! Експерти изкараха факти, които преобръщат всичко

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
espspsakskrasr.jpg

След дни на неуспехи, Сашко се появи над Радомир, недалеч от мястото, където е изчезнал. Доброволци от клуба по делтапланеризъм го намериха. Те не могли да повярват на очите си, че е жив и здрав.

Обясниха чудото с волата на Сашко за живот. Властите го обявиха за герой. Здравният министър смята, че възрастен човек няма как да се справи с такова физическо предизвикателство.
Разследването продължава и проучва всички възможни версии – включително отвличане

И ето, между основните теории за това какво е станало през 8-те дни, в които Сашко го няма, се сблъскват една с друга. Дали е оцелял като по чудо, или е бил държан някъде, преди да бъде пуснат?

В социалните мрежи също има много спорове. Много хора не смятат за възможно детето да оцелее само в суровите условия на природата, без вода, без храна, без лекарства и дрехи. Той дори е намерен бос. Температурите не бяха никак високи.

Не изпускай тези оферти:

Разпитът на Сашко тепърва предстои, но не се знае дали това ще доведе до някакъв резултат за разследването

Нормално е обществото да иска да знае какво точно се е случило със Сашко. Изрази се теза, че той е бил в постоянно движение в района, което го е спасило от измръзване. Хора запознати с оцеляването сред природата обаче не са съгласни.

Преди над 10 години Георги Петлешков остава в планината в продължение на 27 часа – след тежко падане на приятелката му в Пирин. За щастие ги спасяват. Той продължава да е опитен планинар и постоянно е сред природата.
Един от хората е, които наблюдават разследването и вижда много пукнатини в основната версия.

“Човек изпада още на втория-третият ден в сомнолентност. Още на втория-третия ден тази хиперактивност, която има детето отива на кино. Когато човек е поставен в едно условие без храна и вода енергията изчезва и човекът лежи. Ако са минали с кучета там, кучетата няма как да го пропуснат. Имаме страхотно спасяване с кучета в България.

Има много документирани случаи, при които човек е оцелял при минус 2-3-5 градуса едно денонощие. Но когато събереш това с факта, че девет дни детето е без храна и вода, ниската температура и тн., може би се броят на пръсти оцелявания от такъв род. Вероятността човек да оцелее 9 дни в тези условия по този начин, дори и с шелтер, клонят към нула. Не казваме, че е невъзможно, но клонят към нула”, обяснява Георги.
В момента Георги изкарва курсовете за планински водач и това са едни от случаите, които го притесняват най-много. Те изпращат грешен сигнал за оцеляването сред природата.

“Едно е да си стоиш вкъщи и да не ядеш. Ще оцелееш. Но вкъщи. Тук говорим за дете. Да, може да е много енергично, но то изразходва енергия. От кръвните изследвания лекарите могат да разберат какво е яло и как е оцеляло. Ако е намерило къде да се скрие и е имало течности там, има много малък шанс като на супергерой да оцелее. Но тук идват другите фактори. На шестия ден какво се случва? Енергията не е безкрайна. Просто става и започва да върви ли?

Виждал съм хора в кетатонен ступор – те не могат да направят и две крачки. Но това, което ме притеснява е, че хората да не си помислят, че могат да тръгнат в планината и гората без никаква екипировка и да оцелеят като него. Не, не могат”, допълва опитният планинар.
Той отбеляза и, че периметърът, в който е търсен Сашко не е голям. Това води до въпроси как, ако той е бил там, не са го открили с кучетата и термокамерите.

Емил Нешев преподава бойни спортове на деца с аутизъм. От състезател и редовен призьор, той вече е отдаден на каузата да развива физиката и волята на децата от аутистичния спектър. Той споделя някои интересни неща от натрупаните опит и знания. Той знае от какво се страхуват, как общуват, как се изморяват и как съществуват въобще.

“Всичко, което те правят е създадено като навик на базата на копирането. Аутистичният спектър не е болест, а състояние, при което децата са по-различни. Ако детето е научено по правилния начин то ще оцелее. Но 9 дни, в тази форма, в която е намерено. Без вода… Още повече, че тия приказки, че и от локви е пило… все пак нещо в стомаха ще се случи. Объркан съм.

Тези деца независимо от аутистимният спектър, който при вяско едно дете е различен, те не са променени физиологически. Казват, че и в “Пирогов” констатирали, че бил леко дехидратиран.На фона на това, което ние тренираме тук и правим, децата, които участват в леки тренировки се измарят и жаждата ги принуждава бързо да търсят храна и вода, за мен е чудно как девет дена Сашко е бродил из тия местности”, обяснява треньорът.
Още повече, че Еми знае много добре как се държат такива деца в непозната за тях среда.

“Ако сега например тръгна да правим ново упражнение, страхът при него идва много бързо. Сковава се, гледа странно. Трябва някой да го види. Тези хора живеят на копи пейст. Спира, гледа упражнението и започва да го прави. Ако обаче е гладен и жаден, трябва му нещо, идва. Почти всички такива ситуации се извършват със специални жестове. Имаме заучени неща.

При непознат човек няма да отиде. При него ще седи с полугръб и ще се отдалечи, по един или друг начин, а така показва, че не желае контакта. Те са много дружелюбни, когато им се подаде ръка. Чувствителни са на звук. Ако е шумно – ще избяга. Ако е тръгнал да бяга, няма да е по шосе. Когато разбрах, че е изчезнало такова дете си помислих, че ще се скрие през нощта и на сутринта ще се прибере. Но 9 дни…Много съм скептичен, че той не е бил обслужван по някакъв начин”, допълва треньорът.
Недоумения при него буди и самият начин, по който Сашко е изчезнал

“Обикновено познават районите, в които отиват. Те отиват на места, където са ходили. Ако отиде на място, на което не е ходило винаги ще потърси близко нещо, което да свърже с родителя си, но няма да го напусне. За мен е чудно как така изведнъж ще изчезне”, допълва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Симптоми, че получавате инсулт! Тази информация може да ви спаси
Next: Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.