Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада жена взриви мрежата с болезнената истина кое разрушава и най-здравия брак
  • Новини

Млада жена взриви мрежата с болезнената истина кое разрушава и най-здравия брак

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
Screenshot_4-12.png

Един на пръв поглед обикновен пост на млада разведена жена взриви интернет. Болезнените истини, които тя споделя за съвместния живот и брака, от известно време се разпространяват като вирус в мрежата.  

В него младата дама споделя собствения си опит и заключенията, до които е стигнала по време на неуспешния си брак. А причината, довела до разпада на семейството й, не е изневярата! Не са и монотонното ежедневие и битовизмите, които са в състояние да убият и най-силната любов. Става дума за съвсем различни неща, с които всяка една жена се сблъсква, когато заживее с половинката си под един покрив.

По-добре е да разберете тъжната истина за неуспешните бракове от първо лице! Ето я и историята й.

„“Битовизмите разрушиха връзката ни“. Чували ли сте тази фраза? Наскоро отново я чух от устата на един мъж, който зарязал жена си и двете си малки дечица заради млада и красива любовница.

Той упрекваше съпругата си, че вече не се грижела за себе си, че храната, която приготвяла, не  била вкусна, в дома им непрекъснато било разхвърляно и мръсно, децата не спирали да крещят, а сексът бил скучен. Затова намерил и нова „любов“. Без битовизми!

„Когато една вечер преди три години отново плачех, защото повече не можех така, мъжът ми каза: „Толкова ми е писнало, че се улавям да мисля как не ми се иска да се прибирам вкъщи!“. Тогава избухнах. И назовах всички неща с истинските им имена. Не скуката и рутината разрушават брака! Ако съпругът ви не изпълнява родителските си задължения, това е предателство. Ако мъжът ви казва, че не може да изпълнява задълженията ви, това е лъжа. Ако той не проявява съчувствие, когато на вас ви е трудно, това е жестокост!

Когато чувам жена да казва, че ежедневието е убило любовта, усещам чувство на вина. Но когато чуя тази фраза от устата на мъж, усещам жестокост и безсърдечност.

Тогава го обясних на мъжа си по същия начин: когато двама приятели са заедно в един танк, воюват и оцеляват в трудни условия, на нито един от двамата няма да му е скучно. Ако всеки един от тях се старае с всички сили, това е изпитание, труд и в крайна сметка – съвместна победа. Но ако единият от двамата не спира да мрънка, че в танка му е шумно и неудобно и казва, че ще му е по-добре, ако вечерта не се налага отново да влиза в него, то това не е приятел!

Първоначално мъжът ми се засмя, но след това осъзна смисъла на думите ми. А аз стоях и гледах как се променят лицето и погледа му. И ми стана много болно.

Не монотонното ежедневие и битовизмите разрушават брака! Разрушават го лъжата, предателството и жестокостта!“ /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов хит: Цените на имотите в това малко градче полудяха, гонят тези в София
Next: Нашенска борса за плодове и зеленчуци шокира с ниските цени, които обяви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.