Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенска борса за плодове и зеленчуци шокира с ниските цени, които обяви
  • Новини

Нашенска борса за плодове и зеленчуци шокира с ниските цени, които обяви

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
svetewtdgrgrtg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Във времената, в които навсякъде се обсъжда колко много е поскъпнало всичко, в България го има и другият пример. Ще ви представим една борса за зеленчуци и плодове, която обяви изключително ниски цени и изненада хората. Ще ви кажем коя е и къде е, за да можете да се възползвате и вие от офертите.

Става въпрос за Огняново в Пазарджик, а борсата е Пазар на производителя – Пазарджик АД, Борса Плодове и Зеленчуци

Да започнем с по-традиционните плодове. Ябълките там струват по 1.50 на килограм, прасковите се търгуват на същата цена, а кайсиите са между 2 и 2.50 лева за килограм.
Дините вървят между 80 стотинки и 1 лев, а пъпешите са на два лева килото

Ако ви се яде традиционната варена царевица, от там може да си купите на 80 стотинки за кочан. Любителите на сезонните череши ще трябва да платят само 3.50 лева за кило, което на доста пазарчета е двойно по-скъпо. Ягодите се търгуват на между 4 и 6 лева за кило.

От по-скъпите плодове отбелязваме гроздето, което е на 7 лева, но пак е доста конкурентно като цена. Круши има от 2 до 4 лева за кило. Сливите са също по 2.50 на килограм.

Ето и цените на по-екзотичните плодове:

Бананите се продават само на кашон, като са на ДОЛЕ и цената е 58 лева за брой. Ананасите са значително по-евтини спрямо магазините и вървят на 3-3.50 лева – не за брой, а за килограм. Портокалите и лимоните вървят на 2.40-2.60 за кило, а грейпфрута е малко по-скъп – 3.50 лева.
Да преминем към зеленчуците:

Картофите, приятели, се продават на само 80 стотинки за килограм. Зрелият кромид е по 1.50 килото, докато чесънът се търгува на 4 лева за килограм. Феновете на зеленият боб ще трябва да платят само 2 лева за кило.
Най-скъпият домат е 3.50, а най-евтиният е 1.90 лева.

За краставици имате избор между корнишони и дълги краставици. Първите вървят по 1.30, а вторите са на цена между левче и 1.80 за килограм. Червените чушки са по-скъпи, около 3 до 3.30 лева, докато зелените са само по 1.80 на килограм. Зелето за салатката върви на само 50 стотинки за кило. Същата цена е и на тиквичките.

Една маруля е само 60 стотинки. Една връзка репички е 1 лев, а морковите са по 1.30 за килограм. Феновете на патладжаните ще трябва да броят по 2 лева за кило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена взриви мрежата с болезнената истина кое разрушава и най-здравия брак
Next: Първа версия за зверството в Монтанско, потресло всички, намесена е жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.