Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиченцето чуло от родителите си, че само чудо може да спаси брат й. Цената на едно чудо
  • Новини

Момиченцето чуло от родителите си, че само чудо може да спаси брат й. Цената на едно чудо

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
fghghmnghnnn.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Веднъж осемгодишната Тес чула майка си и баща си да говорят за малкия й брат Андрю. Той бил много болен, а семейството му нямало пари.

Само една скъпоструваща операция можела да го спаси, но нямало откъде да набавят парите. Тя чула как татко й прошепнал отчаяно на майка й: „Само чудо може да го спаси сега“.

Теси, без да мисли дълго, изтичала в стаята си, пропълзяла под леглото и извадила буркан, в който държала всичките си спестявания. Тя изсипала монетите на пода и внимателно ги преброила. Дори три пъти.

Поставяйки монетите обратно в буркана, тя се измъкнала през задната врата и тръгналла към голямата аптека, намираща се на шест пресечки от тях.

Пристигайки в аптеката, тя видяла фармацевта, който разговарял с мъж в строг бизнес костюм. Момичето не можело да губи време, затова започнало да привлича вниманието на аптекаря към себе си. Тес прочистила гърлото си. Никакъв ефект. Накрая извадил четвърт долар от буркана си и го ударил по стъкления плот. Това сработило!

„Какво искаш?“ — попитал фармацевтът с раздразнен тон.

„Ами, искам да говоря с вас за брат ми“, отвърнала Тес със същия раздразнен тон. „Той е наистина, наистина болен… и искам да купя чудо.“

— Моля, не разбрах? – казал аптекарят.

— Името му е Андрю и в главата му расте нещо лошо и баща ми казва, че сега само чудо може да го спаси. И така, колко струва едно чудо?

— Тук не продаваме чудеса, момиченце. Съжалявам, но не мога да ти помогна – казал фармацевтът, като омекнал малко.

— Слушайте, имам пари да го платя. Ако не са достатъчни, ще взема още. Само ми кажете колко струва.

Добре облеченият мъж бил братът на аптекаря, дошъл от Чикаго. Той се навел и попитал момиченцето:

„От какво чудо има нужда от брат ти?“

— Не знам — отвърнала Тес, въртейки очи. — Само знам, че е наистина болен и мама казва, че има нужда от операция. Но баща ми не може да я плати, така че искам да използвам парите си.

— Колко имаш?“ – попитал мъжът от Чикаго.

— Един долар и единадесет цента — отговорила едва чуто Тес. — И това са всички пари, които имам, но мога да взема още, ако трябва.

— Е, какво съвпадение – усмихнал се мъжът. — Един долар и единадесет цента е точната цена на чудо за малки братчета.

Той взел парите й в едната ръка, а с другата хвана ръката й и казал: „Закарай ме там, където живееш. Искам да видя брат ти и да се запозная с родителите ти. Да видим дали имам чудото, от което се нуждаеш.“

Този добре облечен мъж бил д-р Карлтън Армстронг, хирург, един от най-добрите специалисти по неврохирургия. Операцията била завършена без заплащане и не след дълго Андрю се върнал вкъщи и се чувствал добре.

Самият лекар бил поразен от решителността на момиченцето. Това била мотивацията на Карлтън да направи тази операция безплатно.

Мама и татко пък щастливо говорели за веригата от събития, които ги бяха довели до това чудо.

Не вярвате в чудеса? Тогава запомнете: те не са около около нас, те са вътре във всеки от нас!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 27-годишна жена почина от кръвоизлив в окото, предупредиха пътуващите в Европа
Next: Как може БНТ да пуска Под прикритие след Дебора?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.