Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева
  • Новини

Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
dveveistostaost.jpg

От соцпериода си имаме и една доста митична и с интересна история, а именно 2-те стотинки от 1981 г., пише Стандарт нюз бг.

В чест на 13 века от създаването на България БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените разменни монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“.

В Монетния двор забравят да сменят матриците на 1 и 2 стотинки и така са изсечени 20 монети от 2 стотинки и 137 монети от 1 стотинка, които днес също се продават за суми над 10 000 лева.

Според нумизмати бумът на търсенето в последните години отваря врати и за нерегламентирана търговия с цел бърза и лесна печалба, която процъфтява онлайн.

Не изпускай тези оферти:

Още една монета става ценна за нумизматите – 2 лева от 1976 г., отсечена по случай 100 години от Априлското въстание, известна още като “Боримечката”, с имената на въстаналите градове, изписани на гурта (външния кант).

Това е монета, която излиза изключително рядко за продан, може би по-рядко от всяка друга българска монета, а предполагаемата ѝ цена също е петцифрена”,, коментират нумизмати.

Още за монети:

Актрисата Ана Мей Уонг е на път да стане първата азиатска американка, която ще бъде изобразена на американска валута, съобщи Би Би Си.

Тя ще се появи от едната страна на монетата от 25 цента като част от усилията за представяне на забележителни жени в американските общности.

Уонг се е доказала като първата китайско-американска филмова звезда в Холивуд и е петата и последна жена, която ще бъде индивидуално изобразена на монетата тази година.

Монетата от 25 цента ще влезе в общо обращение в понеделник.

От едната страна ще бъде президентът Джордж Вашингтон, а от другата – Уонг.

Вентрис Гибсън, директорката на монетния двор на САЩ, нарече Уонг „смел защитник, който се бореше за по-голямо представяне и повече многоизмерни роли за азиатски американски актьори“.

„Тази монета е предназначена да отразява широчината и дълбочината на постиженията на Анна Мей Уонг, която е преодолявала предизвикателствата и препятствията, с които се сблъсквала през живота си“, заяви тя.

Уонг е родена в Лос Анджелис през 1905 г. в семейството на китайски имигранти. Нейното име при раждането е Уонг Лиу Цонг, но по-късно в живота си приема сценичното име Анна Мей Уонг, образувано от съчетаването на нейните английски и фамилни имена.

Тя е избрана за първата си роля на 14 години като статист във филма „Червеният фенер“ и продължава да поема по-малки роли до главната си роля в „Морските такси“ през 1922 г.

Тя се появява в повече от 60 филма през цялата си кариера, включително неми филми и един от първите, направени техникоцветни филми.

Уонг беше и първият азиатски американец, водещ актьор в американско телевизионно шоу, „Галерията на мадам Лиу-Цонг“, в което играеше китайски детектив.

След като се сблъсква с дискриминация в САЩ, тя пътува до Европа, за да работи в английски, френски и немски филми.

Тя получава звезда на Холивудската алея на славата през 1960 г. и умира на следващата година на едва 56 години.

Джема Чан, известна с участието си в „Луди богаташи“, ще изиграе Уонг в предстоящ биографичен филм за живота на звездата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли
Next: Слави Трифонов официално поиска президентска република

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.