Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моряци от Царевна: Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол
  • Новини

Моряци от Царевна: Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
jenjenjeii.jpg

Българските моряци, които се върнаха вчера на родна земя след повече от 50 дни в Мариупол разказаха за ужаса от войната и истината за евакуацията си. Пред Maritime.bg Рали Димов – втори механик, Радослав Стоянов и Живомир Митев-кадет, разказват какво точно се е случило на пристанището в Мариупол.

Те са пристигнали в Мариупол на 21 февруари, като са имали нормална операции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са преустановени, защото вече е била обявена военната операция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на сигурно място.

В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни. Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са категорични, че на този етап той може да се върне по вода. През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, основно се е стреляло през деня, а вечер са се качвали по стаите си.

Имало е моменти и когато се е стреляло постоянно.

„Възможности за евакуация вероятно много е имало, когато беше спокойно. След като съпругите ни дадоха пресконференция, за което много им благодарим, реално започна да се прави нещо.

Целия проблем придоби обществена известност и от тогава започнаха според мен да работят по-активно.

От външно министерство звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше.

Там се водиха военни действия и нямаше как да напуснем кораба“, заяви Митев. Той описа, че е имало танкове, ракети град, интензивен обстрел от корабите. Една метална врата пък е изхвърчала на 15 метра от експлозията, но на първо четене кораба е в мореходно състояние.

„В един момент както ние мислехме, че не може да се проведе евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и си заминаха. Разбрахме, че в 5 часа следобяд те вече са били в Донецк, евакуирани, на сигурно и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски кораб на пристанището.

И тогава вече ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно много между нас. Започнахме да искаме отчет от капитана, да говори с външно министерство, да ги уведоми, че всъщност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.

Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорял, на другите повредено оборудване, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия кораб е най-добре и няма къде да ходим.

Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха само с капитана на кораба по сателитния телефон, което е официален представител на корабособственика. Съответно според мен той се грижи първо за собствените си интереси и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, явно са успявали няколко дни, докато накрая вече нямаше как и тръгнахме“, заяви Митев.

Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, но един от техните колеги е рискувал, говорил е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на колегите си, че се осигурява час и половина коридор, за да може да бъдат евакуирани.

„С белите знамена, нямаше просто как да стоим на този кораб с този психически тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си“, допълни още Стоянов.

След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна проверка и с охрана до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а след това ескортирани до Сочи.

„Искаме да благодарим на руснаците, че ни евакуираха. Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, да се опитват да ни успокоят, да ни кажат, момчета вече сте на сигурно, да ти дават храна, вода“, допълни още морякът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страх обхвана българското население! Kупуват спешно БТР-и за армията без обществена поръчка
Next: Моряци от Царевна разказаха защо Петков крие истината за евакуацията

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.