Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти
  • Новини

Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
dsamdasmdaosylaskdaos.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес ви представяме една молитва към Божията майка Скоропослушница, за която се твърди, че чува всички молби, помага при спешна нужда.

Към иконата се обръщат хора с различни душевни и физически болки. Богородица
отправя молитви към своя Син, винаги когато е нужна бърза и спешна Божия намеса.

 

Отправени от сърцето думи в искрена молитва пред иконата на Богородица Скоропослушница, избавят от беди и природни катаклизми.

Смята се, че в миналото пред образа на Божията майка Скоропослушница са се молели
при корабокрушения, стихии, престъпност и при вземане в плен.

 

А ето я и самата молитва:

О, Пресвята Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна

Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе!

Милостиво погледни от висотата на Своето небесно величие

към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята

икона. Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният,

възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да

озари помрачената ми душа със светлината на Своята

Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли,

да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани,

да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със

страх, да ми прости всички злини,които съм извършил, да ме

избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесно

царство.

 

 


О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила

да наречеш Своя образ „Скоропослушница“ и си

заповядала всички да прибягват към Теб с вяра. Не

ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в

бездната на моите-грехове. В Теб, след Бога, е цялото

ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров

и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

 

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице

на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на

скърбящите и Покровителка на притесняваните! Ти виждаш

моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже

съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш

моята неволя – избави ме, както Ти искаш. Защото нямам

друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка,

освен Тебе, о, Божия Майко. Запази ме и ме покрий во веки

веков. Амин!

 

Кратка история на иконата: Иконата на Пресвета Богородица „Скоропослушница“ се

намира в монастира „Дохиар“ на Света Гора. Тя била

нарисувана през X в. в нишата над входа на монастирската

трапезария. За първи път иконата проявила своята благодатна

сила през 1664г. Тогава монастирски трапезар бил монахът

Нил. Всяка вечер той минавал покрай иконата със запалена

борина. Веднъж чул от иконата глас: „Занапред не минавай

оттук със запалена борина и не опушвай Моя образ!“ Нил се

стреснал, но после решил, че това са думи на някой от

братята и не им обърнал внимание, а все така продължавал да

минава покрай иконата със запалена борина. И ето че скоро

след това отново чул глас: „Монахо, недостоен за това

звание! Докога тъй безсъвестно и безсрамно ще опушваш

Моя образ?“     След тези думи нерадивият трапезар изведнъж ослепял.

 

На сутринта братята го намерили да лежи в несвяст пред

иконата. Когато дошъл на себе си, Нил със сълзи

разказал за станалото, изповядвайки своя грях. Монасите

се поклонили на светата икона, запалили пред нея

неугасващо кандило, а на новоизбрания трапезар

заръчали всяка вечер да кади тамян пред светия образ.

Нил с дълбоко покаяние молел Божията Майка за

прошка, твърдо решен да не си отива оттам, докато не

получи изцеление. И Всемилостивата Ходатайка на

грешните скоро му простила.

 

 

Един ден, когато плачел пред иконата, той чул отново

тих глас: „Нил, твоята молитва е приета. Прощавам ти

и ти връщам зрението. Кажи на братята от монастира,

че Аз съм тяхна Закрилница и Защитница. Нека те и

всички православни християни прибягват към Мен и

Аз никого не ще оставя без помощ. За всички, които

Ме призовават, ще бъда Ходатайка и по молитвите Ми

Моят Син ще изпълнява техните прошения. А тази

икона ще се нарича „Скоропослушница“, защото Аз

скоро ще чувам всички, които се молят пред нея, и ще

им явявам Своята милост.“ Нил прогледнал, а мълвата

за чудото бързо се разнесла из целия Атон. От този ден

иконата станала източник на множество чудеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки петък различно семейство от Рибново приготвя храна за цялото село
Next: Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.