Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта
  • Новини

Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
bsdgsdgsdtskdkgsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Снимка Медиапул

Българин е сред загиналите в тежката влакова катастрофа в Гърция, съобщава mediapool. Това се е установило след ДНК експертиза на откритите тела.

22-годишният пътник е имал билет за петия вагон, но секунди преди сблъсъка между двете композиции мъжът отива до вагон-ресторанта. Именно там намира и смъртта си. Родителите на младия мъж помолиха и през ефира на NOVA в първите часове след инцидента ако някой знае нещо за сина им, да се свърже с тях. Малко преди да загине, мъжът се е обадил на баща си.

Денис Руци е имал място в петия вагон, който не беше пострадал при инцидента. По тази причина родителите му – Мирела и Панайотис Руци до последно са се надявали той да е сред живите.

След като не го откриват, двамата призовават, който е видял сина им и знае нещо за него, да им каже какво се е случило.

Около половин час преди инцидента Денис е звъннал на баща си по телефона и му казал да не го чака на гарата в Солун, защото влакът закъснява.

Той е седял в петия вагон до момиче, което е останало живо. Именно то разпознало Денис по снимките разпространени от родителите му. Момичето разказало, че минути преди катастрофата Денис ѝ казал, че ще отиде за кафе до вагон ресторанта и я попитал дали иска да ѝ вземе нещо. Повече не се върнал. Останките му са разпознати след ДНК проба от родителите му.

В четвъртък – на 9 март, младежът е погребан в Атина. Денис Руци има българско и гръцко гражданство.

„Мислех, че има надежда, но за съжаление и тя угасна. Изпълнена съм с емоции, гняв, ярост, тъга и невероятна болка. Какво може да каже една майка, която е загубила сина си“, каза опечалената Мирела Руци, която отива да живее в Гърция от родния Кюстендил преди повече от 20 години, предава Mediapool .

Денис има по-малък брат. Той отишъл заедно с майка си в апартамента на Денис и със сълзи на очи ѝ казал: „Знаеш ли колко скъп беше моя брат за всички? Колко съобщения получих от съученици, приятели, директори и колеги? Знаеш ли колко сили ми е дал и горд ме прави?“, разказва майка му.

„Това беше нашият Денис. Достойнството и моралът му няма да бъдат забравени. Сбогом на моя малък ангел. Той беше твърде добър за този свят. Нямам думи“, допълва съкрушената му майка.

Официално българското външно министерство не е съобщавало за загинал българин в катастрофата, най-вероятно защото младежът е с двойно гражданство. Mediapool не успя да се свърже по телефона с пресцентъра на ведомството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти
Next: Събирам копривата и заливам с оцет – забравих какво е косопад, болки в корема и излишни килограми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.