Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моята тайна: Съпругът ми не подозира, че живее едновременно с мен и сестра ми
  • Новини

Моята тайна: Съпругът ми не подозира, че живее едновременно с мен и сестра ми

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dfhfghtrrtrtr.png

Моята най-добра приятелка е сестра ми Мия. Откакто се помня двете правим всичко заедно – от игра на едни и същи играчки, до четене на едни и същи книги и ядене на една и съща храна.

Дори и приятелите ни бяха едни и същи. За някои от вас това може да изглежда странно, но всъщност е така, защо с Мия сме близначки, а както знаете, близнаците споделят всичко.

Никога не съм имала нужда от някой друг в живота си, освен от сестра ми.

Тя не ми е просто сестра и най-добра приятелка, а е моят довереник, на когото мога да разкажа и най-съкровените си тайни.

Дори когато ходехме в различни колежи, връзката ни не прекъсна. Вероятно тогава сме имали различни приятели и приоритети, но все пак останахме близки.

Споделяхме си всичко по телефона … от новите ни интереси до клюките в училище … и сладките момчета, които ни харесваха.

Не след дълго и двете завършихме университета и започнахме работа. Мия се премести в столицата, а аз останах вкъщи с родителите ни, но поддържах постоянен контакт със сестра си.

Именно през този период на раздяла, се влюбих в Емо – очарователен бизнесмен, с който се запознах на една работна среща.

Няколко седмици по-късно станахме двойка, а след три месеца той ми предложи брак.

Мия се запозна с Емо по време на семеен обед. Годеникът ми вече знаеше, че имам сестра близначка, но на мен ми беше забавно да видя как ще реагира, когато срещне друга жена, която изглежда точно като мен. Всички се забавлявахме с Емо, тъй като той не можеше да ни различи и няколко пъти ме обърка с Мия.

Наистина, много се смяхме и никой не очакваше, че събитията ще вземат остър завой. Една вечер, докато със сестра ми разговаряхме по телефона, тя ми призна, че харесва Емо и не само като зет. Леко засрамена, тя разкри, че се е влюбила в него. Ако си мислите, че съм се шокирала или обидила от думите й, много грешите. Някак си знаех, че Мия ще обикне годеника ми така, както и аз, защото в миналото сме споделяли едни и същи страсти.

Впрочем никога не сме пазили тайна една от друга, затова не се учудих, че сестра ми, че сестра ми е толкова откровена с мен. Реших да направя немислимото и предложих на Мия, понякога да си сменяме местата – без негово знание. Той така или иначе не можа да ни различи.

На сватбата и двете бяхме булки. През една част от тържеството, аз стоях до Емо, а през останалата – Мия облечена в булчинска рокля. Никой не разбра какво се случва. Просто исках сестра ми да преживее най-важния ден в живота ми по същия начин, както и аз, и бях толкова щастлива, когато видях как Емо я целуна.

Оттогава често си споделяме съпруга ми. Често тя вечеря с него след работа, вместо мен. Или пък ходят на шопинг и Мия се преструва, че съм аз. Въпреки всичко се чувствам зле от начина, по който лъжа съпруга си. Може би някога ще му разкрия истината, не и сега. Обичам го, но сестра си обичам много повече. И засега само искам тя да е щастлива.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж потъна на плаж във Варна, издирват го
Next: Рашидов си каза тежката дума, отказва ли се ключовите постове, които заема

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.