Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моята тайна: Съпругът ми не подозира, че живее едновременно с мен и сестра ми
  • Новини

Моята тайна: Съпругът ми не подозира, че живее едновременно с мен и сестра ми

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dfhfghtrrtrtr.png

Моята най-добра приятелка е сестра ми Мия. Откакто се помня двете правим всичко заедно – от игра на едни и същи играчки, до четене на едни и същи книги и ядене на една и съща храна.

Дори и приятелите ни бяха едни и същи. За някои от вас това може да изглежда странно, но всъщност е така, защо с Мия сме близначки, а както знаете, близнаците споделят всичко.

Никога не съм имала нужда от някой друг в живота си, освен от сестра ми.

Тя не ми е просто сестра и най-добра приятелка, а е моят довереник, на когото мога да разкажа и най-съкровените си тайни.

Дори когато ходехме в различни колежи, връзката ни не прекъсна. Вероятно тогава сме имали различни приятели и приоритети, но все пак останахме близки.

Споделяхме си всичко по телефона … от новите ни интереси до клюките в училище … и сладките момчета, които ни харесваха.

Не след дълго и двете завършихме университета и започнахме работа. Мия се премести в столицата, а аз останах вкъщи с родителите ни, но поддържах постоянен контакт със сестра си.

Именно през този период на раздяла, се влюбих в Емо – очарователен бизнесмен, с който се запознах на една работна среща.

Няколко седмици по-късно станахме двойка, а след три месеца той ми предложи брак.

Мия се запозна с Емо по време на семеен обед. Годеникът ми вече знаеше, че имам сестра близначка, но на мен ми беше забавно да видя как ще реагира, когато срещне друга жена, която изглежда точно като мен. Всички се забавлявахме с Емо, тъй като той не можеше да ни различи и няколко пъти ме обърка с Мия.

Наистина, много се смяхме и никой не очакваше, че събитията ще вземат остър завой. Една вечер, докато със сестра ми разговаряхме по телефона, тя ми призна, че харесва Емо и не само като зет. Леко засрамена, тя разкри, че се е влюбила в него. Ако си мислите, че съм се шокирала или обидила от думите й, много грешите. Някак си знаех, че Мия ще обикне годеника ми така, както и аз, защото в миналото сме споделяли едни и същи страсти.

Впрочем никога не сме пазили тайна една от друга, затова не се учудих, че сестра ми, че сестра ми е толкова откровена с мен. Реших да направя немислимото и предложих на Мия, понякога да си сменяме местата – без негово знание. Той така или иначе не можа да ни различи.

На сватбата и двете бяхме булки. През една част от тържеството, аз стоях до Емо, а през останалата – Мия облечена в булчинска рокля. Никой не разбра какво се случва. Просто исках сестра ми да преживее най-важния ден в живота ми по същия начин, както и аз, и бях толкова щастлива, когато видях как Емо я целуна.

Оттогава често си споделяме съпруга ми. Често тя вечеря с него след работа, вместо мен. Или пък ходят на шопинг и Мия се преструва, че съм аз. Въпреки всичко се чувствам зле от начина, по който лъжа съпруга си. Може би някога ще му разкрия истината, не и сега. Обичам го, но сестра си обичам много повече. И засега само искам тя да е щастлива.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж потъна на плаж във Варна, издирват го
Next: Рашидов си каза тежката дума, отказва ли се ключовите постове, които заема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.