Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът милионер на Галена Великова й купи частен самолет
  • Новини

Мъжът милионер на Галена Великова й купи частен самолет

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
vsdfvfdbfnbgdhnhgmhjm.png

Международно признатият съдия, дипломиран юрист и доктор по танцова терапия Галена Великова, чието име вече 22 години се асоциира с танц, шампион, професионализъм и международно признание, е горд собственик на верига танцови училища в Гърция.

От 25 години е омъжена за гръцкия бизнесмен Константинос Хайнас. Всяка седмица пътува от южната ни съседка до родината си, за шоуто „Денсинг Старс“, където е съдия.

За случая на Галена определено може да се каже, че съдбата си знае работата. Преди години тя преподавала спортни танци, а голямата й любов – Константинос, искал да открие танцово училище. И макар чувствата им да се разпалвали постепенно, горят с пълна сила и до днес.

Двамата са свързани не само в живота, а и в бизнеса – въртят 10 танцови школи, славещи се с изключително добро име. Преди да се впусне в това начинание гъркът имал промоутърска компания в Лондон и организирал концерти на звезди от ранга на „Ролинг Стоунс“, Мадона, Шер и др. Макар да печелил много добре, не бил щастлив.

Милионерът бил женен, но не се разбирали със съпругата му. Галена пък му поставила изричното условие, ако иска да има отношения с нея, да се разведе с жена си. Така връзката им започнала на чисто. Двамата не бързали да стават родители, за да може тя да направи кариера. Към днешна дата имат две дъщери – 10-годишната Кейси и 9-годишната Зои.

Великова твърди, че всеки може да танцува, дори и най-голямото „дърво“, тъй като ритъмът е в човека, друг е въпросът кой до каква степен се отпуска и си позволява да го прави.

Стъпила за пръв път в залата за състезателни танци, когато била на 8, запалена от блясъка на роклите, които й изглеждали вълшебни. Любовта й към танците се възпламенила още повече, когато започнала да получава купи и медали и не я напуска до днес.

Именно благодарение на танците се научава да си поставя цели, които постига с много усилена и дисциплинирана работа. Това е и причината, поради която извън сцената е сериозна и консервативна. Макар през годините да добива голяма популярност в шоубизнеса и театъра, тя всъщност е юрист по образование.

Като специалист по танцова терапия, Великова подчертава, че затварянето на емоциите под похлупак, е изключително вредно и води до множество заболявания.

Танците помогнали до известна степен и на хора, болни от Паркинсон, подобрявайки значително качеството им на живот. С изненада установила колко много хора с успешни кариери в различни сфери на живота, са депресирани и денят им започва с лекарства. За съжаление това е бичът на нашия век.

Тя обаче е убедена, че танците могат да помогнат на всеки да се чувства по-добре в собствената си кожа и да живее пълноценно.

Признава, че децата напълно променили живота й и съжалява, че й отнело толкоз дълго време, докато стане майка. Повече от 15 години със съпруга й отлагаха създаването на потомство в името на кариерата. Мълвата носи, че републиканската шампионка е претърпяла 10 неуспешни опита ин витро, преди да забременее успешно.

Счита себе си за изключително голяма късметлийка и подчертава, че е много щастливо омъжена. След толкоз години иска да благодари на Вселената, че я е срещнала точно с този мъж, с когото споделя живота си изключително щастливо.

Константинос не е от мъжете, които мечтаят да я затворят в кухнята. Напротив – той й подава ръка, за да върви тя още по-нагоре и търпи безропотно жертвите, които прави в името на кариерата. Затова и до днес Великова е категорична, че съпругът й е нейната силна подкрепа.

От години двойката имат собствена яхта и дори частен самолет, с който много обичат да пътуват. Галена дори показа свои снимки от самолет, на който любимият й мъж я обучава на тайните на летателния апарат. Макар да не е особено екстремна личност, обича новите неща и се впуска в тях през глава. Макар голяма част от живота й да минава по летищата, тя не се оплаква, а е щастлива, защото се занимава с това, което винаги е искала – танци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подхрани чесъна с това през май: Ще расте като юмрук, листата ще са зелени до август
Next: Ще изтънее ли джобът ни броени дни преди Великден, ето какво става с цените на храните

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.