Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът милионер на Галена Великова й купи частен самолет
  • Новини

Мъжът милионер на Галена Великова й купи частен самолет

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
vsdfvfdbfnbgdhnhgmhjm.png

Международно признатият съдия, дипломиран юрист и доктор по танцова терапия Галена Великова, чието име вече 22 години се асоциира с танц, шампион, професионализъм и международно признание, е горд собственик на верига танцови училища в Гърция.

От 25 години е омъжена за гръцкия бизнесмен Константинос Хайнас. Всяка седмица пътува от южната ни съседка до родината си, за шоуто „Денсинг Старс“, където е съдия.

За случая на Галена определено може да се каже, че съдбата си знае работата. Преди години тя преподавала спортни танци, а голямата й любов – Константинос, искал да открие танцово училище. И макар чувствата им да се разпалвали постепенно, горят с пълна сила и до днес.

Двамата са свързани не само в живота, а и в бизнеса – въртят 10 танцови школи, славещи се с изключително добро име. Преди да се впусне в това начинание гъркът имал промоутърска компания в Лондон и организирал концерти на звезди от ранга на „Ролинг Стоунс“, Мадона, Шер и др. Макар да печелил много добре, не бил щастлив.

Милионерът бил женен, но не се разбирали със съпругата му. Галена пък му поставила изричното условие, ако иска да има отношения с нея, да се разведе с жена си. Така връзката им започнала на чисто. Двамата не бързали да стават родители, за да може тя да направи кариера. Към днешна дата имат две дъщери – 10-годишната Кейси и 9-годишната Зои.

Великова твърди, че всеки може да танцува, дори и най-голямото „дърво“, тъй като ритъмът е в човека, друг е въпросът кой до каква степен се отпуска и си позволява да го прави.

Стъпила за пръв път в залата за състезателни танци, когато била на 8, запалена от блясъка на роклите, които й изглеждали вълшебни. Любовта й към танците се възпламенила още повече, когато започнала да получава купи и медали и не я напуска до днес.

Именно благодарение на танците се научава да си поставя цели, които постига с много усилена и дисциплинирана работа. Това е и причината, поради която извън сцената е сериозна и консервативна. Макар през годините да добива голяма популярност в шоубизнеса и театъра, тя всъщност е юрист по образование.

Като специалист по танцова терапия, Великова подчертава, че затварянето на емоциите под похлупак, е изключително вредно и води до множество заболявания.

Танците помогнали до известна степен и на хора, болни от Паркинсон, подобрявайки значително качеството им на живот. С изненада установила колко много хора с успешни кариери в различни сфери на живота, са депресирани и денят им започва с лекарства. За съжаление това е бичът на нашия век.

Тя обаче е убедена, че танците могат да помогнат на всеки да се чувства по-добре в собствената си кожа и да живее пълноценно.

Признава, че децата напълно променили живота й и съжалява, че й отнело толкоз дълго време, докато стане майка. Повече от 15 години със съпруга й отлагаха създаването на потомство в името на кариерата. Мълвата носи, че републиканската шампионка е претърпяла 10 неуспешни опита ин витро, преди да забременее успешно.

Счита себе си за изключително голяма късметлийка и подчертава, че е много щастливо омъжена. След толкоз години иска да благодари на Вселената, че я е срещнала точно с този мъж, с когото споделя живота си изключително щастливо.

Константинос не е от мъжете, които мечтаят да я затворят в кухнята. Напротив – той й подава ръка, за да върви тя още по-нагоре и търпи безропотно жертвите, които прави в името на кариерата. Затова и до днес Великова е категорична, че съпругът й е нейната силна подкрепа.

От години двойката имат собствена яхта и дори частен самолет, с който много обичат да пътуват. Галена дори показа свои снимки от самолет, на който любимият й мъж я обучава на тайните на летателния апарат. Макар да не е особено екстремна личност, обича новите неща и се впуска в тях през глава. Макар голяма част от живота й да минава по летищата, тя не се оплаква, а е щастлива, защото се занимава с това, което винаги е искала – танци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подхрани чесъна с това през май: Ще расте като юмрук, листата ще са зелени до август
Next: Ще изтънее ли джобът ни броени дни преди Великден, ето какво става с цените на храните

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.