Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж в самолета вдига снимка, която друг човек, седнал до него, изпуска и разпознава съпругата си, която е загубил преди 17 години
  • Новини

Мъж в самолета вдига снимка, която друг човек, седнал до него, изпуска и разпознава съпругата си, която е загубил преди 17 години

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
phohoasotoastkasktas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Миналото на един човек го застига по най-неочакван начин, когато седящият до него пътник изпуска книгата си и той забелязва снимка, която пада от нея – снимката е на бившата му съпруга, която е загубил преди 17 години.

Ноа беше богат адвокат в Сан Франциско, Калифорния, и имаше всичко, което един мъж би искал в живота. Той живееше живота си в лукс, имаше много пари и просторен апартамент в известен квартал само за себе си.

Единственото нещо, което липсваше на Ной в живота му, беше семейство – жена и деца. Беше му омръзнало да бъде ерген и често пътуваше, за да види родителите и брат си в Далас, Тексас, само за да прекара време с тях и двамата си племенници, Джон и Хари, и малката му племенница, Лили.

В далечното минало Ной не е бил толкова сам в живота. Той имаше прекрасна жена, Виктория, и двегодишна дъщеря, Луси, но загуби всичко поради своята глупост. Той се влюбил в младата си секретарка, която го желаела само заради парите му.

Жената на Ной разбрала за изневярата му и не му простила. Тя се разведе с него, взе Люси със себе си и се отдалечи от живота му. Когато секретарката на Ноа го заряза заради по-млад и по-богат мъж, той осъзна грешката си, но беше твърде късно.

Ноа се опита да намери Виктория и Луси навсякъде, където можеше, но всичко беше напразно, тъй като Виктория беше прекъснала всички връзки с него. Така той остана съвсем сам.

В продължение на 17 години той не отвори сърцето си пред никого, защото осъзна, че единствената, която обича, е Виктория. Тя му липсваше.

Сега, всеки път, когато Ноа виждаше брат си да прегръща с любов жена си и децата си, той изпитваше нотка на ревност и много повече съжаление. Тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна и Ной също го знаеше. Знаеше, че щеше да е щастлив човек, ако не напусна Виктория.

Ако вие не оцените нещо, което имате, някой друг ще го направи.

Един ден Ноа беше на самолет за Далас, за да се срещне с брат си, когато срещна Джош, мъжът, който седеше до него. Случи се да чете любимия роман на Ной по това време и именно книгата предизвика разговор между тях.

— Извинете — каза му Ноа. „И вие ли сте фен на книгите на Чарлз Фрейзър? Извинявам се, че ви прекъсвам да четете, но това е една от любимите ми, така че не можах да се сдържа да попитам.“

Мъжът вдигна глава от книгата си и се засмя. „Е, той със сигурност е добър автор! Но все още не бих се нарекъл фен. Това всъщност беше предложението на жена ми… Не можех да й кажа „не“, ухили се тихо той. — Между другото, аз съм Джош.

„Ноа е тук. Радвам се да се запознаем, Джош. Моля, продължете с четенето. Съжалявам, че ви безпокоя.“

„О, няма проблем“, отговори Джош и се върна към четенето, докато Ноа прегледа файловете на своя iPad.

Внезапно огромна турбуленция разтърси самолета им и пилотът ги инструктира да останат седнали. В разгара на турбуленцията книгата на Джош случайно се измъкна от хватката му и падна на пода. Ноа се поклони, за да вземе книгата вместо него, но спря, когато забеляза картината, която беше паднала от книгата. Това беше снимка на Виктория и върна спомените за развода му преди 17 години.

Ной беше объркан. Не можеше да спре да мисли как снимката на Виктория се оказа в книгата на Джош. Той взе книгата и снимката и ги върна на Джош с един въпрос в ума си. Откъде Джош познава Виктория?

По време на полета Ноа умираше да разбере какво се случва, така че след кацането, когато излизаха от летището за съответните си дестинации, той успя да помоли Джош за неговата информация за контакт, мислейки, че ще разбере повече за него.

„Много ти благодаря, Джош“, каза му Ноа, докато протегна ръка за ръкостискане и прие визитката си. — За мен беше удоволствие да се запознаем с вас.

„Същото и тук, Ноа“, отвърна Джош, отвръщайки на ръкостискането му. „Бих се радвал да те поканя известно време. Може би ще получа добри препоръки от Чарлз Фрейзър“, пошегува се той.

„О, разбира се! Надявам се да се видим скоро!“ – отвърна той, когато Джош си тръгна.

Изведнъж Ноа видя жена, която се приближава до Джош и внезапно спря. „Много се радвам, че се върна, скъпа. Толкова много ни липсваше на нас с децата!“ — избухна тя, докато го прегръщаше и го целуваше по бузата.

Ноа не можеше да повярва на това, което вижда. „О, Боже! Виктория? Тя е съпругата на Джош?“ — промърмори той на себе си, шокиран.

Когато погледите на Ноа и Виктория се срещнаха, тя също го позна и преди той да се усети, Ноа й се усмихна и тя отвърна на усмивката му с леко кимване. Изглеждаше толкова красива и зашеметяваща, колкото и преди 17 години, помисли си той, макар и малко по-възрастна.

Ной искаше да я прегърне и да й се извини, но не искаше да й пречи и да я безпокои. Чувствата му вече нямаха значение, когато той беше този, който я беше прогонил. В края на краищата той беше виновен, че пропусна да има прекрасно семейство.

Въпреки това, докато гледаше как Джош и Виктория вървят към колата си, където видя Луси и малко дете – което той предположи, че е техен син – той беше облян в сълзи. Всички изглеждаха щастливи като семейство, докато той беше сам. В този момент Ной се възмути, че е избрал своя секретар пред Виктория и Луси.

След като Джош и Ноа се разделиха този ден, Ноа не можеше да изхвърли от ума си щастливите лица на Виктория и Луси. Затова той се обаждаше на Джош от време на време и питаше за семейството му. Достатъчно му беше да знае, че всичко с Виктория и Люси е наред.

Минаха няколко години и животът на Ной най-накрая се промени. Той срещна жена на име Аманда, която по всички признаци не беше толкова красива като Виктория, но приличаше на нея и напомняше на Ной за нея. Той се влюби в Аманда и те се ожениха.

Един ден, когато Ноа дойде в Тексас, за да се срещне със семейството си, той се свърза с Джош на случаен принцип и го попита дали могат да дойдат у дома му за вечеря. Той му разказа за брака си и каза, че ще бъде чудесно време за Аманда да се срещне с всички.

Джош с радост се съгласи и семействата прекараха прекрасно време заедно този уикенд. След вечеря, докато всички си говореха, Виктория и Ноа бяха сами на балкона и Ноа й се извини.

— Съжалявам, Виктория — каза той. „Знам, че те нараних много, но така и не успях да ти се извиня. Надявам се, че си ми простил… Между другото“, той направи пауза. „Дали Джош… искам да кажа, знае ли за нас… нашето минало?“

Тя му се усмихна, докато отпиваше от виното си. „Той го прави. Той знаеше всичко от момента, в който се видяхме на летището. Работата с Джош е… че не го интересува какво се е случило преди хиляди години. Когато научи за всичко, всичко, което каза, беше… .. Значи Ноа е твоят бивш съпруг? О, горкият, толкова ли страдаше? Той се пошегува с това и след това никога повече не го повдигна. Ние се обичаме, Ноа, и това, което се случи в миналото, не ни притеснява някой от нас…“

„Уау! Той наистина знае как да пази нещата за себе си! Никога не ми е давал ни най-малък намек, че знае… Както и да е, радвам се за теб, Виктория. Повярвай ми за това.“

Тя се усмихна. „Тук също. И аз се радвам за теб… Аманда е красива, извади късмет! Виждаш ли, всичко се случва с причина, Ноа. Не можем да контролираме всичко, така че каквото и да се случи, е за добро. и двамата сте щастливи и това е всичко, което има значение. Така че наздраве за нов живот!“

— Наздраве! той се усмихна, докато се връщаха от балкона, за да бъдат с всички останали.

Ноа и Виктория вече живеят разделени, но са щастливи със семействата си и това е по-важното. Дълбоко в себе си обаче Ноа знае, че любовта му към Виктория никога няма да угасне. Въпреки това той беше щастлив да продължи живота си, защото тя вече беше намерила щастието си с някой друг.

Какво можем да научим от тази история?

Ако вие не оцените нещо, което имате, някой друг ще го направи. Ноа не оценяваше присъствието на Виктория в живота му и той й изневери. По-късно той осъзна грешката си, когато я видя щастлива с Джош.
Любовта е красиво чувство. Ценете го. Само ако Ноа беше разбрал колко много обича Виктория по-рано, те щяха да са заедно като мъж и съпруга. Въпреки това Ноа я обичаше достатъчно, за да я пусне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче помага на най-добрия си приятел за болната баба му, години по-късно адвокат го вика в офиса за наградата му
Next: Видяха ЕГН-то на Лили Иванова, най-накрая стана ясно на колко години е примата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.