Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж нападна съпрузи край Хасково, избяга, а часове по-късно го намериха обесен
  • Новини

Мъж нападна съпрузи край Хасково, избяга, а часове по-късно го намериха обесен

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
policeocaocoascss.jpg

Мъж на 69-годишна възраст сложи край на живота си, като се обеси след нападение на двойка съпрузи в село Орлово, община Хасково, съобщи Областната дирекция на МВР в Хасково.

Инцидентът е станал вчера около 16:00 часа, а сигнал за него е постъпил на спешния телефон.

Съобщението е било за нападение над двама семейни в Орлово. Към мястото са изпратени полицейски служители, които са установили, че с нож е нападнат 67-годишен мъж.

Според информацията, прибирайки се заедно със съпругата си, на 69 години, двамата са заварили техен съселянин в дома им. Когато ги видял, неканеният гостенин нанесъл на жената удар с ръка, а мъжа напръскал с нафта и му нанесъл удар с нож в областта на врата, след което побягнал.

Не изпускай тези оферти:

Пострадалият е транспортиран в пловдивска болница за лечение с опасност за живота. В хода на издирвателните действия полицаите са открили обесен сочения за нападател в стопанска постройка в имота му, пише БТА.

Образувано е досъдебно производство.

От МВР казаха, че няма данни обесеният да е бил криминално проявен. На този етап само в сферата на догадките е хипотезата, че той е влязъл в жилището в опит за кражба.

Още крими новини:

Столични криминалисти са разкрили тежко криминално престъпление и са задържали извършителя – 28-годишен мъж, съобщиха от МВР.

До залавянето му се стигнало след разследване на криминалисти от Четвърто РУ, под прякото наблюдение на Софийската градска прокуратура.

Работата по случая започнала след получен на 6 ноември сигнал за открита в изоставена постройка в кв. „Иван Вазов“ мъртва 61-годшна жена. В хода на оперативно-издирвателните действия били задържани 28-годишен мъж и жена.

В процеса на разследването било установено, че смъртта на жената е причинена от удари с твърд предмет при грабеж на сумата от 30 лева.

По случая е образувано досъдебно производство. След доклад на материалите в Софийска градска прокуратура мъжът е привлечен като обвиняем по чл. 199 от НК и е задържан за срок до 72 часа. Задържаната с него жена е разпитана и освободена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежко! Смразяващи думи от внучката на Виолета Донева
Next: Ето защо всички започнаха да пият кафето си с масло и стана истински хит по света, след като разберете и вие ще пробвате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.