Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко! Смразяващи думи от внучката на Виолета Донева
  • Новини

Тежко! Смразяващи думи от внучката на Виолета Донева

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
smraramsmrasmras.jpg

18-годишното момиче Ивет Стайкова, обвинено за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева, смятало, че Сатаната я преследва.

Красивата девойка често не помнела какво говори, а след това се обвинявала и започвала да посяга на себе си и да се извинява, разказват пред „България Днес“ нейни приятели, пожелали да останат анонимни.

„Ивет няколко пъти си режеше вените, но не на сериозно. Режеше се тук и там, болеше я, когато течеше кръв, но казваше, че иска с приятелката си да станат сестри, като си смесят кръвта.

За съжаление приятелката й си падаше по мъже, а не по нея по онзи начин. Това много я изнервяше, защото я сваляше, а тя не й обръщаше внимание“, сподели пред вестника приятел на Ивет Стайкова.

Не изпускай тези оферти:

Според набора на 18-годишното момиче тя ставала най-агресивна, когато някой й иска пари.

„Ивет не страдаше от липси, каквито и да било. Баба й даваше пари, постоянно я подкрепяше. Дори в някакъв момент Ивет взимаше помощи за сирак“, обясняват още близките на момичето.

С дрогата Стайкова се захванала, след като майка й изчезнала от семейното гнездо.

„Не обича да говори на тази тема. Не знаем дали родителите й имат развод, или майка й ги е изоставила“, обясняват си с липсата на майчина подкрепа поведението на Стайкова приятелите й. Те са категорични, че залитането на Ивет по упойващите вещества е станало абсолютно самоцелно и никой не я е карал да взима каквото и да било.

„Така се чувстваше по-добре. Казваше често, че няма за какво да живее, но, общо взето, не беше депресарка. Беше си нормално момиче, обичаше екстравагантните дрехи, но често не й пукаше как е облечена“, смята една от познатите й.

Още преди шест години в един от профилите си в инстаграм 18-годишната Ивет публикува фотоси, на които показва как е рязала ръцете си с бръснарски ножчета и се самонаранявала. Под някои от снимките има неин коментар – „Мразя се“. Подчертавала още тогава, че е „различна“.

Още криминални:

Мъж на 69-годишна възраст сложи край на живота си, като се обеси след нападение на двойка съпрузи в село Орлово, община Хасково, съобщи Областната дирекция на МВР в Хасково.

Инцидентът е станал вчера около 16:00 часа, а сигнал за него е постъпил на спешния телефон.

Съобщението е било за нападение над двама семейни в Орлово. Към мястото са изпратени полицейски служители, които са установили, че с нож е нападнат 67-годишен мъж.

Според информацията, прибирайки се заедно със съпругата си, на 69 години, двамата са заварили техен съселянин в дома им. Когато ги видял, неканеният гостенин нанесъл на жената удар с ръка, а мъжа напръскал с нафта и му нанесъл удар с нож в областта на врата, след което побягнал.

Пострадалият е транспортиран в пловдивска болница за лечение с опасност за живота. В хода на издирвателните действия полицаите са открили обесен сочения за нападател в стопанска постройка в имота му, пише БТА.

Образувано е досъдебно производство.

От МВР казаха, че няма данни обесеният да е бил криминално проявен. На този етап само в сферата на догадките е хипотезата, че той е влязъл в жилището в опит за кражба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Aĸo на тази снимка виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!
Next: Мъж нападна съпрузи край Хасково, избяга, а часове по-късно го намериха обесен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.