Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя
  • Новини

Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
npenpesksolala.jpg

Добротата в хората днес се среща рядко. Повечето хора правят добро на приятели и познати, но рядко те са от сърце, а за съжаление в повечето случаи – с някаква цел или материална облага.

Доброто направено от сърце, дори и на непознат човек и бързо забравено е безценно и истинско злато, както ще се убедите малко по-късно.

Сега ще ви разкажем за една такава история – за истинското добро и негово неочаквано, щастливо и чудно връщане…

Всичко започнало в един дъждовен ден, когато гумата на колата на възрастна дама ненадейно се спуква. Тя нямала идея как ще се прибере вкъщи. Наоколо минавали рядко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

През това време по селския път се задал мъж. Шофирайки видял спрялата встрани кола. Там, прегърбена под дъжда, стояла дама която гледала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Жената се обезпокоила, когато непознатият човек се приближил към нея. Какво иска този човек? Тайно се надявала някой да й помогне…

Но тъй като тя не могла сама да смени гумата, нямала друг избор. Дамата оставила всичко в ръцете на мъжа, който взел инструменти, резервната гума и я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила да заплати за благородната помощ. Мъжът категорично отказал предложената сума.

Казал само: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Брайън Андерсън и се отплатете с добро за добрината“.

Мъжът дал газ и бързо заминал.

А старицата била толкова трогната от добротата на този човек, че чак не могла да повярва какво й се е случило.

След това се качила на колата си, покарала няколко километра нагоре по пътя и спряла пред едно заведение за хранене.

Там я посрещнала чаровна сервитьорка, която й предложила кърпа да си изсуши мокрите от дъжда коси. И тук възрастната дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно е била много уморена, но въпреки това, изглеждала като най-милия човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала освежаваща напитка и бързо я изпила. После си спомнила за Брайън Андерсън. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързeшком отпрашила към вкъщи.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката имало още цели 400 долара!

Сервитьорката не очаквала такъв огромен бакшиш и се зашеметила. Следващия месец се очаквало да се роди бебчето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в престилката си и довършила работата си.

След няколко часа сервитьорката, най-накрая, се прибрала у дома. Легнала в леглото и, мислейки днес колко й провървяло, се навела към мъжа си, целунала го по главата и казала: „Всичко ще се оправи! Обичам те, Брайън Андерсън“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близък на Путин: С такава армия Русия може да бъде превзета с голи ръце дори от България
Next: КНСБ с акция за пенсиите. Иска голяма промяна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.