Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците
  • Новини

Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfbfgbdfbkfgkbkfgbfg.png

5 лева удари цената на кюфтетата и кебапчетата, които се разграбваха като топъл хляб в подножието на Паметника на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. 

Още преди изгрев слънце монументът бе пълен с патриотично настроени българи. Хората изкачваха върха през целия празничен ден.

Търговците се бяха погрижили за бързата си печалба, като предлагаха храни и напитки с доста високи надценки. Продаваха се също знамена, магнити и всевъзможни сувенири, както и картички с изглед към Шипка.

Байраци

Хиляди се стекоха на върха, развявайки български и руски знамена за церемонията по случай 146 години от Освобождението на България. Присъствието на знамената на Русия тази година бе осезаемо. Буквално всяко второ знаме бе руско.

Мнозина бяха избрали да дойдат с народни носии, други пък с военни униформи. Имаше и хора с тениски СССР и шапки със сърп и чук.

Полицията не спираше никого. Униформените обясниха, че няма разпореждане да забраняват на хората да развяват руски знамена. Въпреки това при пристигането на официалните лица няколко човека бяха арестувани.

Освен мощни освирквания и викове „Оставка“ имаше и по-буйни родолюбци, които хвърлиха шишета от минерална вода по преминаващата делегация и това наложи задържането им.

Въпреки че имаше строги проверки на изграден КПП при стълбите, водещи към паметника, а от полицията бяха категорични, че има забрана за партийни байраци, такива също масово се виждаха, главно на „Възраждане“ и ВМРО. На фона на освиркванията към председателя на парламента президентът Румен Радев бе бурно аплодиран.

Сватба

Измежду бурното настроение на множеството една девойка каза „да“ на своя любим. Двамата бяха облечени в народни носии от кюстендилския край. С тях имаше още няколко  младежи, които обясниха, че са фолклорна формация от Сапарева баня.

От другия край на паметника пък се изви голямо кръшно българско хоро, разбира се, в съпровод на рефрена „Бяла роза“.

Пяха се още църковни  песнопения, военни маршове и патриотични песни. Оказа се, че на върха са се изкачили и няколко хора от различни читалища в страната, а децата от тях припяваха в един глас с големите. Най-обединени на паметника бяха българите, щом военният оркестър засвири националния химн.

Тогава всички запяха с пълни гърла, а ехото им отекваше далеч в Балкана.

„Идваме тук всяка година, защото обичаме България и сме патриоти. Не искаме война, а мир. Но не може да се отрича историята и че Русия ни е освободила от турско робство.

Ние сме българи и защитаваме българщината“, коментира пред „Телеграф“ млад мъж, облякъл национална носия. Друг по-възрастен допълни – „Не бива да разделят народа политиците. Не бива да делят хората и да спорят кой е истинският празник на България“.

Над 15 км опашка от коли под прохода

Проходът Шипка бе затворен за автомобили, а до първите блокади от полиция водеха пълни задръствания, достигащи до над 15 км. Километрични опашки не позволиха на много българи да достигнат Паметника на свободата.

Проходът изцяло запълни капацитета си и се наложи да бъде затворен. След като паркираха автомобилите си, хората продължаваха пеша по алтернативен маршрут. Към паметника някои предпочетоха да тръгнат по екопътеката зад Руската църква, която е с дължина около 3,5 км.

Радев призова за единение, Желязков за гордост

Президентът Румен Радев призова народа за единение в словото си от връх Шипка.

„3 март е нашата памет и преклонение пред саможертвата на поколения българи, съхранили искрата на надеждата и борбата в дългата зима на робството – каза Радев. – Няма да забравим, че проповедниците на нихилизма и разделението отстъпиха пред силата на Трети март не от съвест, не от уважение към историята, не от почит към костите на предците ни, а единствено благодарение на категоричната решителност на мнозинството българи“, подчерта държавният глава.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков пък заяви, че българите трябва да се гордеят, че са отвоювали свободата и независимостта си.

„Няма друго място, което така символно да олицетворява националната гордост, националния идеал, жертвоготовността на българите да жертват живота си за освобождението на нашето отечество, от този връх“, каза Желязков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Времето през новата седмица: Идва студ и сняг
Next: Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.