Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците
  • Новини

Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfbfgbdfbkfgkbkfgbfg.png

5 лева удари цената на кюфтетата и кебапчетата, които се разграбваха като топъл хляб в подножието на Паметника на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. 

Още преди изгрев слънце монументът бе пълен с патриотично настроени българи. Хората изкачваха върха през целия празничен ден.

Търговците се бяха погрижили за бързата си печалба, като предлагаха храни и напитки с доста високи надценки. Продаваха се също знамена, магнити и всевъзможни сувенири, както и картички с изглед към Шипка.

Байраци

Хиляди се стекоха на върха, развявайки български и руски знамена за церемонията по случай 146 години от Освобождението на България. Присъствието на знамената на Русия тази година бе осезаемо. Буквално всяко второ знаме бе руско.

Мнозина бяха избрали да дойдат с народни носии, други пък с военни униформи. Имаше и хора с тениски СССР и шапки със сърп и чук.

Полицията не спираше никого. Униформените обясниха, че няма разпореждане да забраняват на хората да развяват руски знамена. Въпреки това при пристигането на официалните лица няколко човека бяха арестувани.

Освен мощни освирквания и викове „Оставка“ имаше и по-буйни родолюбци, които хвърлиха шишета от минерална вода по преминаващата делегация и това наложи задържането им.

Въпреки че имаше строги проверки на изграден КПП при стълбите, водещи към паметника, а от полицията бяха категорични, че има забрана за партийни байраци, такива също масово се виждаха, главно на „Възраждане“ и ВМРО. На фона на освиркванията към председателя на парламента президентът Румен Радев бе бурно аплодиран.

Сватба

Измежду бурното настроение на множеството една девойка каза „да“ на своя любим. Двамата бяха облечени в народни носии от кюстендилския край. С тях имаше още няколко  младежи, които обясниха, че са фолклорна формация от Сапарева баня.

От другия край на паметника пък се изви голямо кръшно българско хоро, разбира се, в съпровод на рефрена „Бяла роза“.

Пяха се още църковни  песнопения, военни маршове и патриотични песни. Оказа се, че на върха са се изкачили и няколко хора от различни читалища в страната, а децата от тях припяваха в един глас с големите. Най-обединени на паметника бяха българите, щом военният оркестър засвири националния химн.

Тогава всички запяха с пълни гърла, а ехото им отекваше далеч в Балкана.

„Идваме тук всяка година, защото обичаме България и сме патриоти. Не искаме война, а мир. Но не може да се отрича историята и че Русия ни е освободила от турско робство.

Ние сме българи и защитаваме българщината“, коментира пред „Телеграф“ млад мъж, облякъл национална носия. Друг по-възрастен допълни – „Не бива да разделят народа политиците. Не бива да делят хората и да спорят кой е истинският празник на България“.

Над 15 км опашка от коли под прохода

Проходът Шипка бе затворен за автомобили, а до първите блокади от полиция водеха пълни задръствания, достигащи до над 15 км. Километрични опашки не позволиха на много българи да достигнат Паметника на свободата.

Проходът изцяло запълни капацитета си и се наложи да бъде затворен. След като паркираха автомобилите си, хората продължаваха пеша по алтернативен маршрут. Към паметника някои предпочетоха да тръгнат по екопътеката зад Руската църква, която е с дължина около 3,5 км.

Радев призова за единение, Желязков за гордост

Президентът Румен Радев призова народа за единение в словото си от връх Шипка.

„3 март е нашата памет и преклонение пред саможертвата на поколения българи, съхранили искрата на надеждата и борбата в дългата зима на робството – каза Радев. – Няма да забравим, че проповедниците на нихилизма и разделението отстъпиха пред силата на Трети март не от съвест, не от уважение към историята, не от почит към костите на предците ни, а единствено благодарение на категоричната решителност на мнозинството българи“, подчерта държавният глава.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков пък заяви, че българите трябва да се гордеят, че са отвоювали свободата и независимостта си.

„Няма друго място, което така символно да олицетворява националната гордост, националния идеал, жертвоготовността на българите да жертват живота си за освобождението на нашето отечество, от този връх“, каза Желязков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Времето през новата седмица: Идва студ и сняг
Next: Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.