Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока
  • Новини

Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
naneennxa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Историята започва на 27 декември миналата година, когато варненката Лиляна Маринкина, 39-годишна, заминава за Франция след уговорка със свои познати да поеме грижата за възрастна болна жена.

Тя е самотна майка с две деца, пълни отличници, сестра и е болна и има нужда от операция и така подбудите да тръгне, особено около Коледа, когато спешно се търсят заместници на болногледачи с обещание за по-високо заплащане, са ясни, пише Канал 3.

Чували сме, чели сме за схеми за измама, направени от фирма, но в случая става дума за личен контакт, който, обаче, повече не откликва. Така жената се оказва сама в Нант, без пари, без да знае езика, без познати. Прекарва дните на гарата в Нант, а нощите – в чакалнята на спешно отделение в близка болница.

До момента, когато към 9 януари пуска зов за помощ в групата БГ мами в Нант.
Нашите сънароднички виждат тревожните думи в потока от въпроси с типичен емигрантски характер – от уреждане на българско гражданство на новородени деца до рецепти за бисквитени торти и реагират.

Някои са категорични от самото начало, че става дума за измама- и това се случва. Задават на жената въпроси, тя не е особено словоохотлива, дори блокира няколко.

Мирела Парашкевова, обаче, не спира дотук. Отива лично в чакалнята на гарата в Нант, открива жената и разговаря с нея.

Убеждава се, че бедата е реална и Лиляна не е от тия, които злоупотребяват с добрината на другите. Тя наистина има нужда от помощ. Успяла е да стигне до OFI- френска служба за имигранти и интеграция, откъдето и купуват билет за връщане за 16 януари, сряда. Дотогава, обаче, тя трябва да продължи с бездомното си съществуване посред зима.

И тук жените се организират на момента, събират пари, наемат и стая в хотел за четири нощувки, снабдяват я с храна, събират дори още малко пари, за да не се връща с празни ръце у дома при децата си. Полетът е от Париж, дотам ще бъде закарана безплатно от българин, който се занимава с транспорт. Пристига в София половин час след полунощ.

„Живот и здраве, на топло съм, добре съм“, пише Лиляна Маринкина и благодари на всички, които и подадоха ръка- Мирела Парашкевова, Милена Трифонова, Ива Ковачева, Сокол Гюлфи, още много, които буквално за два дни се обединиха, за да я извадят от бедата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия! 16-г софиянче на тротинетка влезе в насрещното и настана кървава баня
Next: Командирът на бойците от Азовстал разтърси света с апел

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.