Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока
  • Новини

Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
naneennxa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Историята започва на 27 декември миналата година, когато варненката Лиляна Маринкина, 39-годишна, заминава за Франция след уговорка със свои познати да поеме грижата за възрастна болна жена.

Тя е самотна майка с две деца, пълни отличници, сестра и е болна и има нужда от операция и така подбудите да тръгне, особено около Коледа, когато спешно се търсят заместници на болногледачи с обещание за по-високо заплащане, са ясни, пише Канал 3.

Чували сме, чели сме за схеми за измама, направени от фирма, но в случая става дума за личен контакт, който, обаче, повече не откликва. Така жената се оказва сама в Нант, без пари, без да знае езика, без познати. Прекарва дните на гарата в Нант, а нощите – в чакалнята на спешно отделение в близка болница.

До момента, когато към 9 януари пуска зов за помощ в групата БГ мами в Нант.
Нашите сънароднички виждат тревожните думи в потока от въпроси с типичен емигрантски характер – от уреждане на българско гражданство на новородени деца до рецепти за бисквитени торти и реагират.

Някои са категорични от самото начало, че става дума за измама- и това се случва. Задават на жената въпроси, тя не е особено словоохотлива, дори блокира няколко.

Мирела Парашкевова, обаче, не спира дотук. Отива лично в чакалнята на гарата в Нант, открива жената и разговаря с нея.

Убеждава се, че бедата е реална и Лиляна не е от тия, които злоупотребяват с добрината на другите. Тя наистина има нужда от помощ. Успяла е да стигне до OFI- френска служба за имигранти и интеграция, откъдето и купуват билет за връщане за 16 януари, сряда. Дотогава, обаче, тя трябва да продължи с бездомното си съществуване посред зима.

И тук жените се организират на момента, събират пари, наемат и стая в хотел за четири нощувки, снабдяват я с храна, събират дори още малко пари, за да не се връща с празни ръце у дома при децата си. Полетът е от Париж, дотам ще бъде закарана безплатно от българин, който се занимава с транспорт. Пристига в София половин час след полунощ.

„Живот и здраве, на топло съм, добре съм“, пише Лиляна Маринкина и благодари на всички, които и подадоха ръка- Мирела Парашкевова, Милена Трифонова, Ива Ковачева, Сокол Гюлфи, още много, които буквално за два дни се обединиха, за да я извадят от бедата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия! 16-г софиянче на тротинетка влезе в насрещното и настана кървава баня
Next: Командирът на бойците от Азовстал разтърси света с апел

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.