Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока
  • Новини

Наеха гурбетчийка да гледа възрастна жена във Франция за повече пари, но развръзката се оказа жестока

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
naneennxa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Историята започва на 27 декември миналата година, когато варненката Лиляна Маринкина, 39-годишна, заминава за Франция след уговорка със свои познати да поеме грижата за възрастна болна жена.

Тя е самотна майка с две деца, пълни отличници, сестра и е болна и има нужда от операция и така подбудите да тръгне, особено около Коледа, когато спешно се търсят заместници на болногледачи с обещание за по-високо заплащане, са ясни, пише Канал 3.

Чували сме, чели сме за схеми за измама, направени от фирма, но в случая става дума за личен контакт, който, обаче, повече не откликва. Така жената се оказва сама в Нант, без пари, без да знае езика, без познати. Прекарва дните на гарата в Нант, а нощите – в чакалнята на спешно отделение в близка болница.

До момента, когато към 9 януари пуска зов за помощ в групата БГ мами в Нант.
Нашите сънароднички виждат тревожните думи в потока от въпроси с типичен емигрантски характер – от уреждане на българско гражданство на новородени деца до рецепти за бисквитени торти и реагират.

Някои са категорични от самото начало, че става дума за измама- и това се случва. Задават на жената въпроси, тя не е особено словоохотлива, дори блокира няколко.

Мирела Парашкевова, обаче, не спира дотук. Отива лично в чакалнята на гарата в Нант, открива жената и разговаря с нея.

Убеждава се, че бедата е реална и Лиляна не е от тия, които злоупотребяват с добрината на другите. Тя наистина има нужда от помощ. Успяла е да стигне до OFI- френска служба за имигранти и интеграция, откъдето и купуват билет за връщане за 16 януари, сряда. Дотогава, обаче, тя трябва да продължи с бездомното си съществуване посред зима.

И тук жените се организират на момента, събират пари, наемат и стая в хотел за четири нощувки, снабдяват я с храна, събират дори още малко пари, за да не се връща с празни ръце у дома при децата си. Полетът е от Париж, дотам ще бъде закарана безплатно от българин, който се занимава с транспорт. Пристига в София половин час след полунощ.

„Живот и здраве, на топло съм, добре съм“, пише Лиляна Маринкина и благодари на всички, които и подадоха ръка- Мирела Парашкевова, Милена Трифонова, Ива Ковачева, Сокол Гюлфи, още много, които буквално за два дни се обединиха, за да я извадят от бедата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия! 16-г софиянче на тротинетка влезе в насрещното и настана кървава баня
Next: Командирът на бойците от Азовстал разтърси света с апел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.