Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-големият завод за олио в България спря да работи
  • Новини

Най-големият завод за олио в България спря да работи

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
fsdggdfhererter.png

Преработвателите на слънчоглед обвиниха държавата, че толерира земеделците и изкривява пазара

Удължаването на забраната за внос на украински слънчоглед след 15 септември няма да помогне на зърнопроизводителите, а единствено ще затрудни и ощети преработвателите. Вече има заводи за олио, които временно са затворили заради липса на суровина, като например най-големият преработвател на слънчоглед у нас в с. Разделна, Варненско.

Това обявиха от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България на пресконференция, по повод обявеното от земеделския министър Кирил Вътев искане на страната ни Еврокомисията да удължи забраната за внос на украински слънчоглед до края на годината.

Производителите на олио обвиниха държавата, че толерира един сектор за сметка на друг и така изкривява пазара.

„Не е в интерес и на производителите на слънчоглед да задържат продукцията си, защото трендът на цените от май миналата година е само надолу. Цените продължиха да падат и след въведената през април тази година забрана за внос на украински слънчоглед в пет държави от Източна Европа“, заяви Яни Янев, председател на сдружението на преработвателите.

Както е известно, зърнопроизводителите имат на склад около 600 хил. т слънчоглед от миналогодишната реколта, който не успяха да продадат. В същото време започна жътвата на новата реколта, но земеделците не искат да продават дори и старите количества в очакване на ръст на цените.

„Ние им предлагаме международната цена – в момента тя е 800 лв. на тон, доставен до пристанище Варна. Производителите обаче не продават на тази цена, но ако продължат да задържат слънчогледа, ще загубят повече“, каза Янев. На въпрос каква цена търсят зърнопроизводителите, той отговори: „Те искат ние да кажем цената, а ние стъпваме на тази на международните пазари“.

Припомняме, че миналата година цената на слънчогледа, на която българските земеделци продаваха на заводите за преработка достигна средно 1200 лв. за тон и това предизвика силно поскъпване на олиото в търговската мрежа. В последствие при отварянето на безмитния внос на украински слънчоглед за Европа цената на слънчогледа тръгна надолу и продължи да пада, дори след като през април в пет източноевропейски държави, включително и България, бе въведена забрана за внос от Украйна.

Преработвателите посочиха, че предпочитат да изкупят целия български слънчоглед, но той не е достатъчен, за да натовари производствените им мощности. Налага се внос от поне 1.5 млн. тона суровина и за тях вносът от Украйна е изключително важен, за да произведат конкурентна продукция за износ. 80% от продукцията на големите български маслобойни се изнася, а в последните години България стана един от най-големите износители на слънчогледово олио в света.

Цената на олиото за вътрешния пазар няма да се повлияе от проблемите ни със земеделците, увериха преработвателите. За задоволяване на вътрешния пазар на олио са необходими само 250 хил. тона слънчоглед годишно и това количество е осигурено от произодителите на олио. Освен това не е спряла работата на малките маслобойни, които успяват да купуват по-малки количества слънчоглед от земеделците.

Ако заводите за олио временно затворят, то може да се разчита и на внос на олио от Румъния, където няма такива проблеми между производители и преработватели, посочи Янев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че
Next: Напрежението ескалира! Божанков отвърна на проф. Киров

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.