Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто
  • Новини

Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
vetiasntanstas.jpg

Тази вкусотия си заслужава да я знае всеки, тъй като няма втора като нея

Предлагаме ви една убийствена вкусотия, която отгоре на всичко е и евтина, за всеки джоб. Това е рецептата за картофи с гъби и кашкавал на фурна, която става – абе, думи нямаме.

Трябва сами да я опитате и да си кажете тежката дума. Ето и какво ни е необходимо:

Съставки:

Не изпускай тези оферти:

Трябват ни четири-пет картофа, 150 грама гъби – може и от буркан, 70 грама пушено или топено сирене, 100 грама кашкавал, черен пипер, сол, олио.

Уникални, направо разкошни стават тези картофи с гъби и кашкавал

Първо обелваме и нарязваме картофите на шайби или както ни е удобно, а после ги поставяме заедно с олиото във фурната, за да се запекат за известно време. Вътре при тях сипваме малко водичка и олио, а после чакаме да се препекат до такава степен, каквато ние искаме.

Когато видим, че са вече почти готови, добавяме към тях гъбите от буркана или пресните гъби, които сме нарязали. След като и те се запекат, последно прибавяме най-отгоре пушеното сирене и кашкавала. На тях им трябва съвсем малко време, за да станат готови – трябва само да се разлеят и почервенеят.

Да знаете, че тази рецепта е една от най-лесните за правене, най-елементарно изглеждащите, но пък който ги е опитал, никога досега не ги е оставил. Превръща се бързо в най-любимото ястие.

Става за основно, става и за мезе, въобще за каквото си поискате. Пробвайте и сами ще видите, че по-вкусни картофки не сте и сънували! А децата ви направо ще полудеят по тях.

Пожелаваме ви добър апетит и до новите ни срещи с прекрасни и вкусни рецепти

Още рецепти:

Съществуват какви ли не рецепти за вкусен кекс. Не всяка от тях обаче води към резултат, какъвто искате. По-добре спрете да експериментирате и опитайте кекса на баба, в който тя винаги слага една много специална съставка и накрая и вкусът, и текстурата са незаменими.

Ето и списък с продукти, които са ви нужни:

• яйца – 2 бр.;

• червено вино – 1 ч.ч.;

• захар – 1 ч.ч.;

• олио – 1/2 ч.ч.;

• орехи – 1 ч.ч.;

• брашно – 3 ч.ч.;

• конфитюр – 3 с.л., по избор;

• сода за хляб – 1 ч.л.;

• кисело мляко – 1 с.л.;

• ванилия – 1 бр. на прах;

• какао – 1 ч.л., по желание.

Начин на приготвяне:

Когато разбиете яйцата, не забравяйте да добавите червеното вино, а след това захарта. Именно тази напитка прави чудеса. Бъркайте сместа, докато кристалите захар не се разтворят напълно. За целта може да ползвате дървена лъжица или тел, не е нужно да изваждате миксера от кутията му.

След това идва ред на орехите, олиото, конфитюра и млякото, с разтворената в него сода.

Накрая прибавете пресятото брашно и ванилиите. Може да добавите и една лъжица какао, но не е задължително.

Бъркайте старателно и не позволявайте да останат бучки. Когато сместа е готова, прехвърлете я в тавичка, предварително покрита с хартия за печене. Печете кекса в загрята на 180-200 градуса фурна. Проверете с дървен шиш дали е готов.

Когато го извадите от фурната, оставете го да изстине и едва след това го разрежете на парчета.

Бабиният кекс с червено вино е готов. Да ви е сладко!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки
Next: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.