Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-зловещите и мистериозни места в България: Тръпки ще ви побият от историите
  • Новини

Най-зловещите и мистериозни места в България: Тръпки ще ви побият от историите

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
bastteteqtqhsdhsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изумително е колко призрачни места има в България. Забулени в мистерии и легенди, предавани от векове. Сега се пригответе да настръхнете от ужас с тази виртуална разходка по най-зловещите кътчета у нас.

Местността „Седлото” в Странджа

Всичко започнало през далечната 1981 г. с намирането на една карта, в горите на Странджа планина. Тя била от животинска, необработена кожа и върху нея имало неясни знаци. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Според очевидци, иманярът занесъл картата не на кого да е, а на самата Людмила Живкова, която по това време била председател на Комитета за култура. Това, което чула от Мустафа, доста заинтригувало първата дама в държавата. Той твърдял, че картата описва място в местността „Седлото“, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, където е погребана египетската богиня-котка Бастет.

Според слуховете, Живкова била толкова привлечена от историята, че дори прибрала картата в личния си сейф. Последвали преговори с различни учени и археолози, но повечето от тях били скептични. Местните разказват, че дори били правени опити да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука.

Приближените на Людмила Живкова обаче, решили да занесат картата на Ванга. Тогава чули следните думи: „Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери.” Пророчицата била убедена, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. Тя предупредила хората на Живкова в никакъв случай да не ходят в тази местност и да не започват разкопки, защото ги грозяла голяма опасност.

алко след това иманярът Мустафа бил заловен от милицията, разпитван и бит. Не след дълго починал. Но това не спряло Людмила Живкова. Думите на Ванга особено впечатлили Кръстю Мутафчиев, за когото се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, имащ силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков. Същата година той организирал тайна експедиция до мястото.

Участниците в разкопките, твърдели, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, всяка година, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едното на мъж, а другото на жена. Какво и дали изобщо са намерили нещо в местността „Седлото“, не може да се каже, защото хората от експедицията не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.

Слуховете са си слухове, но е факт, че малко по-късно същата година мистериозно умира Людмила Живкова. След нейната смърт, експедицията е прекратена мигновено. През 1982г. започва закрит съдебен процес срещу Кръстю Мутафчиев. Той е осъден на 20 години затвор. Няколко години по-късно умира. Дали е имало наистина нещо в горите на Странджа и дали те са открили това нещо, никой не може да каже, защото всички участници в експедицията са покойници. Но местните и до ден днешен твърдят, че сиянията наистина се виждат, а мястото излъчва странна енергия.

Дяволският мост

Всички сме чували за Дяволският мост, а повечето от вас сигурно си го спомнят и от легендарния филм „Време разделно”. Той наистина е красив и трудно може да си представим, че е направен от човешка ръка. Днес селото след моста, Дядовци, е напълно изоставено. Останали са само празните къщи, някои от които са сякаш напуснати току що. Хората от района твърдят, че това място е забулено от странни легенди и случки. Една от тях разказва за българска мома от село Дядовци, която отишла на моста, за да сложи край на живота си и така да се спаси от преследващите я турци. Когато турците стигнали моста обаче, им се привидял самият дявол. Конниците изплашени до смърт се втурнали в обратната посока, а момата останала невредима.

Прокълнатата къща в село Мусачево

На около двадесетина километра от София, в село Мусачево, съществува една къща, със зеещи празни прозорци, която стои необитаема от десетилетия. Местните твърдят, че колкото и каквито брокери да са се опитвали да я продадат, така и не са намерили желаещ да я вземе. Причината съвсем не била висока цена. Напротив. Хората я наричат още къщата за 1 лев, защото през последните години висяла обява с безумно ниска цена, но… резултат отново нямало. Какво кара всички да бягат от тази къща?

Според едни под къщата има турско гробище, а според други там са заровени прокълнати жълтици, които носят смърт на заселилите се. Местните разказват, че преди много години, семейството, което е построило къщата, мистериозно измира. Същото се случва и със следващите собственици… трагедията се разиграва и трети път. От тогава никой не смее да припари до имота.

Село Шишенци

Шишенци е видинско село, което наброява около 120 жители. Случайно или не, 80% от тях са със сини очи. По-стряскащото обаче е, че всички разказват една история, от която могат да те побият тръпки. Бабите и дядовците твърдят, че всяка вечер в селото се чуват странни гласове – на мъже, жени и деца. По-скептичните обясняват, че това са чакали, но… други казват: „Абе, чакали! Айде да ги срещнем, ама никой не ги е виждал? Вечер се заключвам, страх ме е да не ме изядат. Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?!

Гласове на жени, деца, тъпани се чуват след 9 вечерта и така до късно.” В този край съществува легенда, в която се разказва как преди много години сватбари от съседното село тръгнали към Шишенци. По пътя ги нападнали татари и избили всички. Останали само гласовете им, които бродят и до днес.

Дупката в Царичина

Сигурно повечето от вас знаят, а може би си и спомнят, случая Царичина. През 1990 г. по все още спорни причини, в село Царичина, започват тайни разкопки, организирани и ръководени от Генералния щаб на Българската армия. Според официалните данни, причината за тях били странните сигнали, които екстрасенса Елисавета Логинова получавала. Тя твърдяла, че извънземни сили й диктували послания, в които се казвало, че в селото е закопано първото човешко същество живяло някога на Земята. Не след дълго, разкопките били прекратени, а дупката в Царичина капсулирана завинаги. Какво всъщност са открили или не в нея, може би никога няма да разберем, защото и до днес достъпът до мястото е ограничено.

Съществуват много книги и научни доклади за дупката в Царичина, но каквото и да се е изписало и изговорило за нея, жителите и до днес твърдят, че това място излъчва някаква необяснима енергия. Дали е така? Не сме сигурни. Но сме сигурни, че пътят, свързващ Царичина със село Искрец е наистина страшен. Ако си падате по авантюрите обезателно се отбийте.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Странни звуци излизат от тайния тунел до гробището в това село
Next: В това българско село още чуват камбаните на храм, зарит от 5 века

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.