Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странни звуци излизат от тайния тунел до гробището в това село
  • Новини

Странни звуци излизат от тайния тунел до гробището в това село

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
qwtwqtetehhdfhdfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В село Долен има над 100 традицион­ни родопски къщи с каменни покриви, заради които селото е обявено за архитек­турен резерват. Ако преди това сте били в Ковачевица или Ле­щен, архитектурата ще ви напомни за там, но атмосфе­рата тук е различ­на. Селото остава встрани от пове­чето туристически маршрути, поради което и пази пове­че от автентичната си атмосфера. И пази интересни и мистериозни исто­рии от миналото…

ЗА СЕЛО ДОЛЕН

През 16-и век, бя­гайки от помохаме­данчване, тук се за­селили осем рода, като създали осем махали. В средата на миналия век се­лото е процъфтявало – има­ло над 2800 жители (днес са около 300), гледали са се 50 000 овце. Във всяка къща на вертикални станове са се тъкали вълне­ни покрови (за­вивки). Селото дължи името си на това, че е разположе­но в дол – оттам Долен. Най-ниската му част е 950 м, а най-високата – 1200. Някога на пазара в Долен са идвали търговци с камили от Египет, запазени са и три римски моста.

ДОЛЕН­СКИТЕ КЪЩИ

Стро­ени са от тър­новски майстори. Долните етажи са пригодени за жи­вотни, каменните им зидове са дебе­ли между 60 и 80 см. На горните ета­жи, изградени от плет, живеели хо­рата. Вътре нямало стаи, всички живеели в едно голямо посещение.

СЕЛО ДОЛЕН ВЪВ ФИЛМИТЕ

Долен е снимачна площад­ка на няколко български филма. В най-ниската част на селото преградили река­та и това е мястото, на което хвърлят бъчвата във филма „Изпит“. Във „Вечни време­на“ използват Долен за де­кор на пазара, като възста­новяват всички дюкянчета, които някога са съществу­вали. Местните хора искали да запазят декора и след края на снимките, но по сце­нарий дюкянът трябвало да изгори. В селото са снимани и сцени от „24 часа дъжд“, „Мъжки времена“. В Долен се намира и къщата на Капи­тан Петко войвода от еднои­менния филм.

ТАЙНИЯТ ТУНЕЛ

Долен пази и една мисте­рия. Някога местните пър­венци се събирали край гробището, за да обсъждат важни дела. За да могат да избягат в случай на опас­ност, те прокопали подземен тунел оттам до църквата, два странични ръкава извежда­ли на около 500 м встрани.

Копаели само нощем, а за да укрият следите си, прясната пръст изсипвали върху гробовете. За тунела много го­дини било забравено, докато при прокопава­нето на ка­нализация преди ня­колко годи­ни, не из­лязла част от него. Тунелът не е проучен и в него не може да се вли­за, но не­пременно разпитайте местните хора, за да чуете интересни истории. Някои твърдят, че от момента, в който бил открит тунелът, от него започнали да се разна­сят мистериозни призрачни звуци. Според жителите на Долен това са гласовете на заселилите се в тунела ду­хове на хора, които не могат да намерят по­кой…

ЦЪРКВАТА И КРАДЕНАТА КАМ­БАНА

Непременно вижте старата църква „Свети Никола“. Този близо 180-годи­шен храм има прекрасни сте­нописи и цветен дървен таван, каквито могат да се видят на малко места в България. Обър­нете внимание на изображе­нията на дявола и неговите помощници вдясно от входа. През годините камбаната на храма е два пъти крадена и два пъти намирана. За да я направят по-тежка, местни­те хора претопяват медни съдове, а руснаци даряват злато. Новата, по-тежка кам­бана, освен че е по-трудна за крадене, и пее по-слад­ко.

ВИСОКОТО ПЕЕНЕ ОТ СЕЛО ДОЛЕН

В селото се пазят много традиции. Няколко от жените в До­лен все още изпълняват български на­родни песни със специ­фични извив­ки – т.нар. ви­соко пеене. Пее се на два гласа, защото в миналото, на връщане от нивата, са се надпявали гру­пи от двата бряга на дерето. Ако искате да чуете долен­ските песни или да научи­те повече за историята на селото, попи­тайте в селото за Силвета Маневска.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ:

Село Долен се намира на 140 км от Пловдив, на 204 от София, на 130 от Благоев­град.

В селото има няколко къщи за гости.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха древен и мистериозен надпис на кирилица в наше село
Next: Най-зловещите и мистериозни места в България: Тръпки ще ви побият от историите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.