Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-кой етаж е най-подходящо да живеем в блок?
  • Новини

Най-кой етаж е най-подходящо да живеем в блок?

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvdfobvlfgbgfbfgb.png

Когато си купуваш жилище, трябва да си много наясно какво искаш. Това е решение, което е дългосрочно и за много поколения. Особено, ако ще теглиш ипотечен кредит.
Много хора не обръщат достатъчно внимание на етажа, на който е жилището

Той може да е толкова важен, колкото избора на град, квартал и улица. Сега ще разгледаме за какво трябва да внимавате и как да изберете за себе си. Първи етаж? Среден етаж? Последен етаж? Има доста особености.
Какъв е случаят на жилище на първи етаж?

Терасата ви е много по-достъпна за кражба и посегателство. Може да се наложи да имате решетки, система за сигурност. Но в същия момент, ако сте трудноподвижни или в блока липсва асансьор, тогава ситуацията рязко се променя. Освен това обаче на първия етаж ще трябва да търпите повече шум, ще имате по-неприятна гледка, по-замърсен въздух на терасата.

През зимата жилището ще е по-студено, заради течението от входната врата. За сметка на всичко това обаче, жилището ще е значително по-евтино от тези на другите етажи. Освен това до него ще има по-лесен достъп за товарене и разтоварване, пренасяне и прочие.

Ако решите, че не искате първи етаж, най-добре е да изберете между 3-ти и 7-ми

Това е така наречената златна среда. Тук е по-тихо и спокойно, въздухът на терасата е по-чист, гледката е по-красива. Много по-сигурно е, не само заради терасата, а и заради достъпа на крадците до жилището през стълбището и асансьора. Колкото по-нагоре е етажът, толкова по-безопасно е. Височината в същото време няма да е прекалено голяма в случай на нужда от евакуация. Много важно е обаче да има асансьор, защото ежедневието ще е много по-трудно, ако не сте подготвени за него, при липсата на такъв.
Какво можем да кажем за последните етажи?

Тук номер едно проблем е покривът и по-точно, когато той започне да тече. Освен това липсата на асансьор тук е много по-голям проблем. Едно е да се качиш с покупките до 3-ия етаж, друго е до десетия или по-нагоре. Гледката обаче е прекрасна, няма никой отгоре, който да вдига шум. Шумът от улицата се чува много по-малко. Евакуацията обаче е много по-труда.

Така че отговорът на въпроса кой етаж е най-добър, не е еднозначен. Зависи от индивидуалните нужди на собствениците на апартамента. Какви планове имат, каква визия, как ще живеят. Просто бъдете сигурни, че обмисляте добре на кой етаж е жилището, което искате да купите, и преценете дали отговаря на вашата ситуация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как ще ни превалутират цените от лев в евро, как ще ни връщат ресто и в каква валута
Next: Почина легендарен български журналист

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.