Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-кой етаж е най-подходящо да живеем в блок?
  • Новини

Най-кой етаж е най-подходящо да живеем в блок?

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvdfobvlfgbgfbfgb.png

Когато си купуваш жилище, трябва да си много наясно какво искаш. Това е решение, което е дългосрочно и за много поколения. Особено, ако ще теглиш ипотечен кредит.
Много хора не обръщат достатъчно внимание на етажа, на който е жилището

Той може да е толкова важен, колкото избора на град, квартал и улица. Сега ще разгледаме за какво трябва да внимавате и как да изберете за себе си. Първи етаж? Среден етаж? Последен етаж? Има доста особености.
Какъв е случаят на жилище на първи етаж?

Терасата ви е много по-достъпна за кражба и посегателство. Може да се наложи да имате решетки, система за сигурност. Но в същия момент, ако сте трудноподвижни или в блока липсва асансьор, тогава ситуацията рязко се променя. Освен това обаче на първия етаж ще трябва да търпите повече шум, ще имате по-неприятна гледка, по-замърсен въздух на терасата.

През зимата жилището ще е по-студено, заради течението от входната врата. За сметка на всичко това обаче, жилището ще е значително по-евтино от тези на другите етажи. Освен това до него ще има по-лесен достъп за товарене и разтоварване, пренасяне и прочие.

Ако решите, че не искате първи етаж, най-добре е да изберете между 3-ти и 7-ми

Това е така наречената златна среда. Тук е по-тихо и спокойно, въздухът на терасата е по-чист, гледката е по-красива. Много по-сигурно е, не само заради терасата, а и заради достъпа на крадците до жилището през стълбището и асансьора. Колкото по-нагоре е етажът, толкова по-безопасно е. Височината в същото време няма да е прекалено голяма в случай на нужда от евакуация. Много важно е обаче да има асансьор, защото ежедневието ще е много по-трудно, ако не сте подготвени за него, при липсата на такъв.
Какво можем да кажем за последните етажи?

Тук номер едно проблем е покривът и по-точно, когато той започне да тече. Освен това липсата на асансьор тук е много по-голям проблем. Едно е да се качиш с покупките до 3-ия етаж, друго е до десетия или по-нагоре. Гледката обаче е прекрасна, няма никой отгоре, който да вдига шум. Шумът от улицата се чува много по-малко. Евакуацията обаче е много по-труда.

Така че отговорът на въпроса кой етаж е най-добър, не е еднозначен. Зависи от индивидуалните нужди на собствениците на апартамента. Какви планове имат, каква визия, как ще живеят. Просто бъдете сигурни, че обмисляте добре на кой етаж е жилището, което искате да купите, и преценете дали отговаря на вашата ситуация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как ще ни превалутират цените от лев в евро, как ще ни връщат ресто и в каква валута
Next: Почина легендарен български журналист

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.