Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая отговор на вечния въпрос: Трябва ли да изхвърляме първата вода като приготвяме боб
  • Новини

Най-накрая отговор на вечния въпрос: Трябва ли да изхвърляме първата вода като приготвяме боб

Иван Димитров Пешев май 27, 2023
vapproasrksrksir.png

В своята история  човекът след откриването на огъня, и особено в периода на своята уседналост,  постепенно е разширявал спектъра от използваните за храна растения.  Благодарение на своите умения, той е започнал да употребява и видове, които до преди това, в техния непреработен вид, са били невъжможни  за консумация.

 

Причината е, че много от тези растения изработват отровни вещества, като тяхна естествена защита против  вредители и други потенциални кандидати, готови да си похапнат от тях.

Типичен пример за такива токсични растения са бобовите култури . Всички те, в различен процент съдържат букет от увреждащи здравето ни фитохимикали (червеният боб е сред пъренците в това отношение).

Това са преди всичко фитохемаглутинините (вещества от групата на левкините), трипсин-инхибитори и амилазни инхибитори.

 

Те са причината ние да не можем да консумираме бобовите култури в суров вид. Самият инстинкт, така както е и при животните,  чрез вкуса и аромата ни показва, че в накиснатия, но суров боб, въпреки че той може да бъде сдъвкан, има нещо особено неприятно и отблъскващо. За наше щастие тези субстанции са термолабилни и при термична обработка лесно се инактивират и неутрализират.

На практика – най-добре е предварително да накиснем техните семена за около дванадесет часа във вода – например от предната вечер преди да ги сварим. При този процес семето се „разконсервира“ и активирайки се за развитие, освобождава една известна част от тези нежелани вещества, които са предимно по повърхността, за да отблъскват неприятелите. Същевременно омекналото и набъбнало семе се сварява по-лесно.

Преди употреба е желателно да се изплакнат неколкократно и обилно с вода.  Не се губят полезни вещества, защото белтъчините, мазнините и въглехидратите не се разтварят във водата, а минералите и витамините са затворени здраво и дълбоко в клетките зад плътната целулозна капсула.

 

Термичната обработка на бобовите култури – зрял фасул, нахут, леща, грах, соя, бакла е абсолютно задължителна. Това е сигурният начин за превръщанито им от отровни растения в изключително полезна и питателна храна. Най-добрият вариант е да ги кипнем за 2-3  минути, като изхвърлим след това първата вода, която е най-наситена с нежеланите вещества.

 

Останалата част от варенето на бобовите култури (с изключение на лещата) е препоръчително да продължи в тенджера под налягане, като във водата можете да прибавите подправки по вкус.

Моето лично предложение е една част от водата да замените с пресноизцеден сок от селъри (целина), с прибавени няколко капки лимон – така ще получите един превъзходен вкус.  За сравнително кратката експонация под налягане, ние ще запазим възможно повече полезни хранителни вещества, като се освободим напълно от токсините, които се разграждат окончателно за около 10 минути.

 

Твърдата целулозна капсула на клетките ще се разпука от налягането и по този начин няма да дразни лигавиците на стомашно-чревния ни тракт, а полезната вътрешност на клетките ще стане достъпна и лесно усвоима.

Continue Reading

Previous: Взех няколко топчета черен пипер и ги хвърлих в прането в пералнята, резултатът беше изумителен
Next: Много българи масово търсят да закупят къщи в селата около този наш град

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.