Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-пухкавите домашни бухтички се правят лесно – има само 2 малки тънкости, за да бухнат хубавичко в тигана
  • Новини

Най-пухкавите домашни бухтички се правят лесно – има само 2 малки тънкости, за да бухнат хубавичко в тигана

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
bhutaskdasidkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Даже и да сте на диета, тези пухкави бухтички няма как да не ви изкушат. Стават много лесно, за около 30 минути, а тестото е най-обикновено с кисело мляко. Има само 2 малки тънкости, за да бухнат както трябва в тигана, научи TRG

Ето какво Ви е необходимо:

250 мл. топло кисело мляко (или на стайна температура)
1 яйце
2 с. л. олио или друго растително масло
1 ч. л. сол
1 непълна с. л. захар
1/2 ч. л. сода бикарбонат
около 600 гр. брашно

Приготвяне:

пухкави мекички

Първото най-важно нещо е, всички съставки да са или топли, или със стайна температура. Налейте 250 мл. топло кисело мляко в купа, счупете 1 яйце, изсипете 2 супени лъжици растително масло, добавете чаена лъжичка сол и непълна супена лъжица захар. Всичко се разбива добре.

домашни мекици

И сега, първата малка тайна – добавянето на сода! Тя не се слага към киселото мляко, както правят много хора, а се добавя към брашното! Първо се пресява половината от цялото количество в отделна купа и се добавя 1/2 ч. л. сода към него, като се смесва добре с брашното.

мекици със сода

След това брашното със содата се пресява отново в сместа с кисело мляко.

въздушни мекици

Когато тази част от брашното се поеме, се добавя останалото. Готовото тесто трябва да стане меко, дори лепкаво, но ако сложите повече брашно, бухтичките вече няма да са толкова пухкави. Разбъркайте тестото и оставете 10-15 минути да почива.

тесто за мекици

Ето и защо содата се добавя към брашното, а не към млякото:

Ако добавите сода веднага към киселото мляко, гасенето й ще започне веднага и след 2 минути всичко ще приключи! Но ако сложите содата в брашното, процесът на гасене ще се осъществи в точния момент, когато тестото си почива! И то ще стане шуплесто и меко.

А сега втората тънкост: мекичките трябва да се оформят след 15 минути, т. е. най-добре е да сте приготвили плънката предварително – тя може да е всякаква: сирене с яйце, извара, овкусена кайма и прочие.

мекички със зеле

При оформянето на бухтичките не добавяйте брашно, а просто намазнете ръцете си и плота. Пържете както обикновено, в добре загрято олио от двете страни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проверка на зрението: Малцина са тези, които ще успеят да видят всички цифри на картинката
Next: Сложих подслушвател в колата на съпруга си, чух разговора му с друга жена и разбрах къде се вози всяка вечер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.