Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложих подслушвател в колата на съпруга си, чух разговора му с друга жена и разбрах къде се вози всяка вечер
  • Новини

Сложих подслушвател в колата на съпруга си, чух разговора му с друга жена и разбрах къде се вози всяка вечер

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
ddasdasdsdsdssss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Винаги съм била сигурна в съпруга си, живеем заедно от 5 години.

През годините, когато чувах, че някоя от приятелките ми се развежда, мислено благодарих на бога, че между мен и съпруга ми всичко е наред. Но изведнъж, около три месеца преди датата на 5-тата годишнина от сватбата ни, нещо се обърка.

Съпругът ми изведнъж започна да изчезва някъде след работа. Обаждах му се, писах му, той си вдигаше телефона само от време на време и казваше, че е много зает. Прибираше се вкъщи, питах го, но в отговор не чувах нищо друго освен: „Бях много зает. Ще разбереш скоро. Спи.“

Имахме планове да ходим на почивка някъде, но имахме финансови затруднения, затова отложихме пътуването на по-късен етап.

Имах спестени около 100 лв за козметика. И така реших да си купя «бръмбар» за около 70 лв. Малко устройство, само 4 на 3 см, като кибритена кутия на вид! Подслушването трябваше да улови всички думи в радиус от 10 метра.

Оставих го в колата на съпруга, в задния джоб на предната седалка заедно с други вещи. Често си правим барбекю навън, така че кибритената кутия не би трябвало да му създава въпроси.

Заредих „бръмбара“. И същата вечер реших да го тествам. Включих го в момента, когато съпругът ми завършваше основната си работа.

Слушам … разбирам, че някой влиза в колата. “Здравей!”, женски глас! Дори не посмях да дишам от изненада. Тя: „Е, къде ще отидем днес?“ Съпругът ми: „Сядай, сядай!

Аз не избирам лесен начин.” Тя: “Препрочетох всичко отново.” Той: “Питай ме, ако нещо не ти е ясно.” Тръгнаха. Съпругът ми: „Спри!

 

Какво правиш? Сега ще натисна педала вместо теб. Стегни се, трябва да реагираш по-бързо.” С една дума разбрах, че той я учи да кара кола. Това беше неочаквано. На следващата вечер всичко се повтори. Караха в града.

В резултат на това две седмици по-късно, в деня на 5-та ни годишнина, съпругът ми ми подари почивка в Гърция за двама!

 

Оказа се, че той е решил да спечели малко пари и е намерил четири момичета, които вече имат шофьорски книжки, но им трябва повече практика. И два месеца ходеше с тях всеки ден след работа, за да ми направи такава изненада!

Бях много изненадана и доволна. В Гърция всичко беше приказно! Нищо не му казах за подслушването. Махнах устройството и го скрих. Чувствам се много неудобно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-пухкавите домашни бухтички се правят лесно – има само 2 малки тънкости, за да бухнат хубавичко в тигана
Next: Овдовял баща помага на бедна жена в магазина, забелязва, че тя е копие на покойната му съпруга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.