Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…
  • Новини

Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
dfbfdbfjgfjfgnhgng.png

Потвърдена е смъртта на 24 души при мощното земетресение, разтърсило Япония. Това съобщи информационна агенция Киодо, като се позова на властите в префектура Ишикава, предаде АФП.

По данни на местните власти сред загиналите има седем жертви в градската болница на Вадзима.

В град Вадзима, разположен в най-силно засегнатата от земетресението префектура Ишикава, само в един от кварталите са изгорели повече от 100 сгради, предаде японската телевизия Ен Ейч Кей (NHK).

Правителството съобщи, че около 1000 души са били настанени в база на военновъздушните сили във Вадзима и са снабдени с одеяла, вода и храна.

Япония бе засегната вчера от серия мощни земетресения, като най-силното от тях достигна магнитуд 7,6 и причини наранявания и щети, принуждавайки властите да издадат и предупреждения за цунами.

Японската метеорологична служба отмени днес предупрежденията за цунами. По нейни данни земетресението е предизвикало вълни с височина около 1,2 м в района на град Вадзима, а на други места са регистрирани вълни под 1 м височина.

В същото време стана ясно, че няма данни за пострадали българи при мощния трус от 7,6 по Рихтер в Япония, който стана на 1 януари. Това каза посланикът ни в Япония Мариета Арабаджиева, цитирана от bTV.

„Нямаме отправени молби за съдействие. В посолството ни функционира 24-часов дежурен телефон“, каза тя.

„Очакванията бяха за цунами с височина 5 м, постепенно бяха понижени до 3 м. В действителност бреговете на Япония бяха ударени от вълни с височина около 120 см. Към днешна дата всички предупреждения за цунами са отменени“, каза още Мариета Арабаджиева.

Тя обаче призова българските граждани в Япония да се следят страницата на японската метеорологична служба и японските канали за актуална информация.

„В следващите 7-10 дни се очакват последващи трусове. Очакванията са за силни земетресения с магнитуд около 7. Очакват е и силни дъждове, които също биха затруднили положението“, обясни посланикът ни в Япония.

„В страната има много стройна система за реакция при бедствени положения. Япония е свикнала да живее с природните бедствия и в такива ситуации се действа по книга. И в този случай японските власти много бързо предприеха действия по евакуация на гражданите“, посочи Мариета Арабаджиева.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В САЙТА НИ НА ЖИВО!

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавата ще дава големи стимули при закупуването на електромобили, ето какви
Next: Нова трагедия в първите часове на 2024 г. почерни България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.