Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежение сред украинските бежанци, деца и майки плачат: Оставете ни в хотелите
  • Новини

Напрежение сред украинските бежанци, деца и майки плачат: Оставете ни в хотелите

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
bajahotlelte.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Молим българското правителство да удължи срока на програмата за настаняване на украински бежанци! Това каза пред БНТ една от интервюираните жени, избягали от страната, която воюва с Русия.

„Децата плачат, майките също. Те са под стрес, че от Украйна е трябвало да дойдат да живеят в България и вече започнаха да свикват в хотелите“, добави тя.

Украинците, настанени в хотели по Южното Черноморие, са много притеснени заради предстоящото им преместване в държавни бази.

Програмата за подпомагане на хотелиерите с 40 лева изтича на 31 май. В същото време туристическият бранш е принуден да отказва резервации за летния сезон заради неяснотата какво точно ще се случи от 1 юни.

„Знаем, че може да останем тук до края на месеца. В паника сме, защото не ни е известно какво ще се случи след това. Къде да отидем и как ще живеем? Трудно е, когато не знаеш какво те очаква. Тук имаме добри условия. В безопасност сме и се чувстваме като у дома си“, каза пък Ирина, заедно с осемгодишния си син се е спасила от войната и вече два месеца живее в хотел в Слънчев бряг.

Хотелът на Елена Андонова в Слънчев бряг е пълен с бежанци и вече е отказала 50% от резервациите, направени от туристи.

„Ние не знаем какво да правим с резервациите за летния сезон. Не мога да приема заради неяснотата с бежанците и ги отказвам“, добави тя.

Националният детски комплекс в Равда е една от 30-те държавни бази в област Бургас, които правителството обследва, за да настани бежанци, но е резервиран от ученици за 24 юни и не е ясно докога може да останат украинците.

Една от най-големите бази е тази на Министерския съвет в Слънчев бряг. Там има 120 месата, запазени за украинци още в началото на бежанската вълна, но до този момент все още никой не ги е потърсил.

В някои от частните хотели в курортния комплекс все още не е получена държавната помощ заради дублирани имена на украинци.

Хотелиери настояват за среща с правителството, за да се обсъди евентуалното удължаване на програмата за базите, в които могат да останат бежанците и през лятото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Предаваме от Монтана, където трагедията вцепени всички. Влачел го е кон. Почивай в мир мило дете
Next: Нов удар по джоба! Нещо, без което не можем, поскъпва драстично

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.