Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето
  • Новини

Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
naraodadmamrmrme.jpg

 

Човекът по Южното Черноморие продължава да събира впечатления как върви сезон
2022. След очевидното раздвижване през уикенда (23-24 юли), когато голяма част
от местата за настаняване в Приморско бяха заети, а двата плажа – също, вчера
следобед положението бе почти отчайващо.

На южния плаж гледката по-скоро бе характерна за септември, отколкото за пика
на сезона. Платената зона бе почти изцяло свободна, което показа за пореден път
тенденцията през това лято – народът категорично отказва да пълни гушите на алчни
бизнесмени.

 

Последните са сложили цена от 7 лева за чадър и още толкова за шезлонг. Срещу
това не получавате почти нищо. Консумацията на храни и напитки от близките заведения,
разбира се, се заплаща отделно.

 

Простата сметка показва, че ако едно тричленно семейство реши да прекара цял
ден на плажа, ще трябва да приготви приблизително 60 лева с обяда и напитките.
Без прекаляване с поръчките. В противен случай сумата би била доста по-голяма.

Още за морето:

Проверка на екип на NOVA по летните курорти показва, че ресторантите край морето са препълнени, но и в кабинетите на гастроентеролозите също има наплив от пациенти. Защо може да се сблъскаме с недобро качество на услугите по морските ни курорти. Темата коментираха юристът Мария Шаркова, икономистът Евгений Кънев и музикантът Дани Милев в предаването “Пресечна точка”.

Според композитора Дани Милев отношението на персонала по морските ни курорти е обидно. След няколко неприятни случки по време на лятна ваканция, Милев сподели, че вече пътува със собствена кухня и кемпер.

Какви рискове ни дебнат на морето и как да спасим ваканцията

“Това е стар проблем, който не се оправя. Това е дребната душичка на нашите търговци, за които не е важно дали утре ще се върнеш, а да ти вземат парите сега.

Затова тази година отново отливът е видим”, каза Милев и ризова родните хотелиери и ресторантьори: “Преборете се да си спечелите клиентите!”.

Юристът Мария Шаркова пък обясни, че всеки, който се осигурява, има право да бъде прегледан от друг общопрактикуващ лекар в населеното място, където е отседнал по време на лятната си ваканция, а прегледът му да бъде покрит от НЗОК. Тя обаче поясни, че пациентите трябва да бъдат внимателни, ако посещава частните кабинети, тъй като там регулация в цените-няма.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа
Next: Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.