Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето
  • Новини

Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
naraodadmamrmrme.jpg

 

Човекът по Южното Черноморие продължава да събира впечатления как върви сезон
2022. След очевидното раздвижване през уикенда (23-24 юли), когато голяма част
от местата за настаняване в Приморско бяха заети, а двата плажа – също, вчера
следобед положението бе почти отчайващо.

На южния плаж гледката по-скоро бе характерна за септември, отколкото за пика
на сезона. Платената зона бе почти изцяло свободна, което показа за пореден път
тенденцията през това лято – народът категорично отказва да пълни гушите на алчни
бизнесмени.

 

Последните са сложили цена от 7 лева за чадър и още толкова за шезлонг. Срещу
това не получавате почти нищо. Консумацията на храни и напитки от близките заведения,
разбира се, се заплаща отделно.

 

Простата сметка показва, че ако едно тричленно семейство реши да прекара цял
ден на плажа, ще трябва да приготви приблизително 60 лева с обяда и напитките.
Без прекаляване с поръчките. В противен случай сумата би била доста по-голяма.

Още за морето:

Проверка на екип на NOVA по летните курорти показва, че ресторантите край морето са препълнени, но и в кабинетите на гастроентеролозите също има наплив от пациенти. Защо може да се сблъскаме с недобро качество на услугите по морските ни курорти. Темата коментираха юристът Мария Шаркова, икономистът Евгений Кънев и музикантът Дани Милев в предаването “Пресечна точка”.

Според композитора Дани Милев отношението на персонала по морските ни курорти е обидно. След няколко неприятни случки по време на лятна ваканция, Милев сподели, че вече пътува със собствена кухня и кемпер.

Какви рискове ни дебнат на морето и как да спасим ваканцията

“Това е стар проблем, който не се оправя. Това е дребната душичка на нашите търговци, за които не е важно дали утре ще се върнеш, а да ти вземат парите сега.

Затова тази година отново отливът е видим”, каза Милев и ризова родните хотелиери и ресторантьори: “Преборете се да си спечелите клиентите!”.

Юристът Мария Шаркова пък обясни, че всеки, който се осигурява, има право да бъде прегледан от друг общопрактикуващ лекар в населеното място, където е отседнал по време на лятната си ваканция, а прегледът му да бъде покрит от НЗОК. Тя обаче поясни, че пациентите трябва да бъдат внимателни, ако посещава частните кабинети, тъй като там регулация в цените-няма.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа
Next: Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.