Прочетете тъжната изповед на една самотна майка , която буквално ще ви „хване за сърцето“ с думите си, скърбейки по отдавна напусналите я деца.
„Майка ти изтърпя всичко, докато те хранеше и отглеждаше, аз се борих за твоето щастие, никога да не си гладен, жаден, болен и гол. Докато те държах в ръцете си, роних сълзи от радост, майка ти ти даде цялата си любов…
Майка ти работеше, много бреме носеше на гърба си, цял живот се бори за теб.
Молех се на Бог само за твоето здраве, да те изведе на правия път и да ти даде цялата си обич и внимание…
Ах, мили мои деца…
удивително колко бързо минаха годините, мислех си, че няма да лея повече сълзи.
Виждам, че времето си е взело своето, вие всички сте тръгнали по пътя си, а аз останах сама, да пазя и да гледам вашите снимки, да пазя огнището.
Днес, както и преди, майка ти се радва на парче хляб, моите сълзи не са от болест и глад, а от самота и тъга. Очите ми са жадни за теб, ръцете ми искат да те прегърнат.
Майка ти плаче и бърше сълзите си, докато зове децата си да дойдат, защото майка ти вече не може да понася самотата…“