Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България
  • Новини

Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
carreqrasasdas.png

Един от най-красивите морски къмпинги в България е бил жестоко опозорен. За това сигнализира в социалните мрежи българската режисьорка Зорница София.

В своя публикация на страницата си във Фейсбук тя разказва как караваната ѝ на къмпинг “Якото място” край Царево е била надраскана с червена боя. Тя сравнява този акт с вандалщина и мутренско поведение.

Ето и цялата публикация:

“ЦАРЕВО=МУТРЕВО! Не общинари, а вандали, не диалог, а драскане по личната собственост на граждани, не държава, а мащеха!! Изберете българското Черноморие, така ли? Защо?

Господа и дами, извършено е грубо и “мутренско” по вид дамгосване на частни каравани в къмпинг “Якото място” (снимката е от моята каравана, която съм боядисвала собственоръчно), родеещо се с драскането по вратите на едни други опиянени от власт през ‘39 и хич не ми е смешно това сравнение!! Не ви ли е срам, управленци, дъно сте, Община Царево, д ъ н о! Срам за вас.

Искали сте телефони на летуващи гости със заплахи ако не си дадат телефона, да им запечатате караваните… какво е това? Носталгия по SS ли? Дамата, на която са искали телефона, се е уплашила от а г р е с и в н о поведение на мъжете-“общинари”, защото е била сама, съпругът ѝ е с София и е казала че е просто гост, а не собственик. Заплашили са я, че ако не си даде телефона ще ѝ запечатат караваната.

Чиновниците са новата мафия!!!!!!!!!!

Вие не разбрахте ли, че тази държава няма да се управлява повече от мутри и феодали! Или… ние нещо не сме разбрали?

Значи НЕ ви пречат бетоновит е дворци, затварянето на плажове, частният Росенец, пилона на Рожен с тонове бетон е регистриран като “преместваем обект”, но решихте да събаряте (предизборно) един от най-красивите къмпинги в България!!

Къмпинг, печелил множество класации в последните 10 години!!! (Прилагам грамотите 6 на брой!) Къмпинг, който заради правилата в него и облагородяването извършено от създателите му (зеленина, тишина, без коли и пуснати на свобода домашни любимци) е именно предпочитаният от младите семейства с м а л к и д е ц а, къмпинг, където ежегодно се провеждат детски лагери, развиващи артистичните заложби на младежите с помощта на актьори от София (на последния лагер преди месец имаше 50 деца, слагам снимки!).

Къмпинг със зелена трева (която се полива от десетките служители в къмпинга от 5:00 всяка сутрин), с парково осветление и градини (като къмпинг в Европа!), детски площадки (колко къмпинга с детски площадки знаете вие?) и с пауни, да пауни и други животни – за радост на най-малките. Този къмпинг, в който аз избрах да отгледам детето си последните 8 години… Така ли смятате да печелите избори, г-н Лапчев, като разрушите съградена красота и уют? Вие какво конкретно съградихте?!

От името на всички потърпевши културни хора (подписите събираме в коментарите!!), които спазваме правилата и си плащаме годишните наеми, моля и настоявам да бъдем защитени от Държавата от ФЕОДАЛИТЕ-ВАНДАЛИ ОТ община ЦАРЕВО! Като творец, каквито са и съседите ми, като майка, чието дете участва в творческите лагери всяко едно лято от 8 години – искам защита от “местната власт”.

Като гражданин и активист от ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ от самото му създаване, като човек който чисти резервата от “по-странни гости”, моля някакви по-различни държавници, с човешки, а не с мутренски подход, да седнат със създателите на красивия къмпинг Якото Място и с нас, собствениците на каравани, и да предоговорим условията ако смятате, че нещо не им е наред. Както успяхте да узаконите Рибарско селище Ченгене Скеле / Chengene Skele Fisherman Village, защото е красиво и уникално, така и този уникален за нашите представи къмпинг трябва да се намери начин да съществува. Защото е необходим, съграден с любов и красота, от семействата, избрали българското Черноморие, вместо повсеместната модна миграция в Гърция.

Нека наближаващите избори да не служат за оправдание на овластения вандализъм, хулиганство и разруха. За диалог, моля!

Община Царево, настоявам конкретно неандерталеца, надраскал моята каравана, която аз лично съм боядисвала да заличи гадния си долен и обиден за мен и гостите ми надпис и да ми се извини за неадекватното си за чиновник отношение. Вие знаете ли изобщо, че нашите данъци плашат вашите заплати?

Настоявам държавата Република България да се държи с гражданите си като държава, а не като м а щ е х а.

Очаквам отговор веднага!”, завършва публикацията си тя.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.
Next: От bTV решиха каква е съдбата на Билалов и Цитиридис! Ето какво ще гледаме през есента

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.