Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България
  • Новини

Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
carreqrasasdas.png

Един от най-красивите морски къмпинги в България е бил жестоко опозорен. За това сигнализира в социалните мрежи българската режисьорка Зорница София.

В своя публикация на страницата си във Фейсбук тя разказва как караваната ѝ на къмпинг “Якото място” край Царево е била надраскана с червена боя. Тя сравнява този акт с вандалщина и мутренско поведение.

Ето и цялата публикация:

“ЦАРЕВО=МУТРЕВО! Не общинари, а вандали, не диалог, а драскане по личната собственост на граждани, не държава, а мащеха!! Изберете българското Черноморие, така ли? Защо?

Господа и дами, извършено е грубо и “мутренско” по вид дамгосване на частни каравани в къмпинг “Якото място” (снимката е от моята каравана, която съм боядисвала собственоръчно), родеещо се с драскането по вратите на едни други опиянени от власт през ‘39 и хич не ми е смешно това сравнение!! Не ви ли е срам, управленци, дъно сте, Община Царево, д ъ н о! Срам за вас.

Искали сте телефони на летуващи гости със заплахи ако не си дадат телефона, да им запечатате караваните… какво е това? Носталгия по SS ли? Дамата, на която са искали телефона, се е уплашила от а г р е с и в н о поведение на мъжете-“общинари”, защото е била сама, съпругът ѝ е с София и е казала че е просто гост, а не собственик. Заплашили са я, че ако не си даде телефона ще ѝ запечатат караваната.

Чиновниците са новата мафия!!!!!!!!!!

Вие не разбрахте ли, че тази държава няма да се управлява повече от мутри и феодали! Или… ние нещо не сме разбрали?

Значи НЕ ви пречат бетоновит е дворци, затварянето на плажове, частният Росенец, пилона на Рожен с тонове бетон е регистриран като “преместваем обект”, но решихте да събаряте (предизборно) един от най-красивите къмпинги в България!!

Къмпинг, печелил множество класации в последните 10 години!!! (Прилагам грамотите 6 на брой!) Къмпинг, който заради правилата в него и облагородяването извършено от създателите му (зеленина, тишина, без коли и пуснати на свобода домашни любимци) е именно предпочитаният от младите семейства с м а л к и д е ц а, къмпинг, където ежегодно се провеждат детски лагери, развиващи артистичните заложби на младежите с помощта на актьори от София (на последния лагер преди месец имаше 50 деца, слагам снимки!).

Къмпинг със зелена трева (която се полива от десетките служители в къмпинга от 5:00 всяка сутрин), с парково осветление и градини (като къмпинг в Европа!), детски площадки (колко къмпинга с детски площадки знаете вие?) и с пауни, да пауни и други животни – за радост на най-малките. Този къмпинг, в който аз избрах да отгледам детето си последните 8 години… Така ли смятате да печелите избори, г-н Лапчев, като разрушите съградена красота и уют? Вие какво конкретно съградихте?!

От името на всички потърпевши културни хора (подписите събираме в коментарите!!), които спазваме правилата и си плащаме годишните наеми, моля и настоявам да бъдем защитени от Държавата от ФЕОДАЛИТЕ-ВАНДАЛИ ОТ община ЦАРЕВО! Като творец, каквито са и съседите ми, като майка, чието дете участва в творческите лагери всяко едно лято от 8 години – искам защита от “местната власт”.

Като гражданин и активист от ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ от самото му създаване, като човек който чисти резервата от “по-странни гости”, моля някакви по-различни държавници, с човешки, а не с мутренски подход, да седнат със създателите на красивия къмпинг Якото Място и с нас, собствениците на каравани, и да предоговорим условията ако смятате, че нещо не им е наред. Както успяхте да узаконите Рибарско селище Ченгене Скеле / Chengene Skele Fisherman Village, защото е красиво и уникално, така и този уникален за нашите представи къмпинг трябва да се намери начин да съществува. Защото е необходим, съграден с любов и красота, от семействата, избрали българското Черноморие, вместо повсеместната модна миграция в Гърция.

Нека наближаващите избори да не служат за оправдание на овластения вандализъм, хулиганство и разруха. За диалог, моля!

Община Царево, настоявам конкретно неандерталеца, надраскал моята каравана, която аз лично съм боядисвала да заличи гадния си долен и обиден за мен и гостите ми надпис и да ми се извини за неадекватното си за чиновник отношение. Вие знаете ли изобщо, че нашите данъци плашат вашите заплати?

Настоявам държавата Република България да се държи с гражданите си като държава, а не като м а щ е х а.

Очаквам отговор веднага!”, завършва публикацията си тя.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.
Next: От bTV решиха каква е съдбата на Билалов и Цитиридис! Ето какво ще гледаме през есента

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.