Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България
  • Новини

Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
carreqrasasdas.png

Един от най-красивите морски къмпинги в България е бил жестоко опозорен. За това сигнализира в социалните мрежи българската режисьорка Зорница София.

В своя публикация на страницата си във Фейсбук тя разказва как караваната ѝ на къмпинг “Якото място” край Царево е била надраскана с червена боя. Тя сравнява този акт с вандалщина и мутренско поведение.

Ето и цялата публикация:

“ЦАРЕВО=МУТРЕВО! Не общинари, а вандали, не диалог, а драскане по личната собственост на граждани, не държава, а мащеха!! Изберете българското Черноморие, така ли? Защо?

Господа и дами, извършено е грубо и “мутренско” по вид дамгосване на частни каравани в къмпинг “Якото място” (снимката е от моята каравана, която съм боядисвала собственоръчно), родеещо се с драскането по вратите на едни други опиянени от власт през ‘39 и хич не ми е смешно това сравнение!! Не ви ли е срам, управленци, дъно сте, Община Царево, д ъ н о! Срам за вас.

Искали сте телефони на летуващи гости със заплахи ако не си дадат телефона, да им запечатате караваните… какво е това? Носталгия по SS ли? Дамата, на която са искали телефона, се е уплашила от а г р е с и в н о поведение на мъжете-“общинари”, защото е била сама, съпругът ѝ е с София и е казала че е просто гост, а не собственик. Заплашили са я, че ако не си даде телефона ще ѝ запечатат караваната.

Чиновниците са новата мафия!!!!!!!!!!

Вие не разбрахте ли, че тази държава няма да се управлява повече от мутри и феодали! Или… ние нещо не сме разбрали?

Значи НЕ ви пречат бетоновит е дворци, затварянето на плажове, частният Росенец, пилона на Рожен с тонове бетон е регистриран като “преместваем обект”, но решихте да събаряте (предизборно) един от най-красивите къмпинги в България!!

Къмпинг, печелил множество класации в последните 10 години!!! (Прилагам грамотите 6 на брой!) Къмпинг, който заради правилата в него и облагородяването извършено от създателите му (зеленина, тишина, без коли и пуснати на свобода домашни любимци) е именно предпочитаният от младите семейства с м а л к и д е ц а, къмпинг, където ежегодно се провеждат детски лагери, развиващи артистичните заложби на младежите с помощта на актьори от София (на последния лагер преди месец имаше 50 деца, слагам снимки!).

Къмпинг със зелена трева (която се полива от десетките служители в къмпинга от 5:00 всяка сутрин), с парково осветление и градини (като къмпинг в Европа!), детски площадки (колко къмпинга с детски площадки знаете вие?) и с пауни, да пауни и други животни – за радост на най-малките. Този къмпинг, в който аз избрах да отгледам детето си последните 8 години… Така ли смятате да печелите избори, г-н Лапчев, като разрушите съградена красота и уют? Вие какво конкретно съградихте?!

От името на всички потърпевши културни хора (подписите събираме в коментарите!!), които спазваме правилата и си плащаме годишните наеми, моля и настоявам да бъдем защитени от Държавата от ФЕОДАЛИТЕ-ВАНДАЛИ ОТ община ЦАРЕВО! Като творец, каквито са и съседите ми, като майка, чието дете участва в творческите лагери всяко едно лято от 8 години – искам защита от “местната власт”.

Като гражданин и активист от ДА ЗАПАЗИМ КОРАЛ от самото му създаване, като човек който чисти резервата от “по-странни гости”, моля някакви по-различни държавници, с човешки, а не с мутренски подход, да седнат със създателите на красивия къмпинг Якото Място и с нас, собствениците на каравани, и да предоговорим условията ако смятате, че нещо не им е наред. Както успяхте да узаконите Рибарско селище Ченгене Скеле / Chengene Skele Fisherman Village, защото е красиво и уникално, така и този уникален за нашите представи къмпинг трябва да се намери начин да съществува. Защото е необходим, съграден с любов и красота, от семействата, избрали българското Черноморие, вместо повсеместната модна миграция в Гърция.

Нека наближаващите избори да не служат за оправдание на овластения вандализъм, хулиганство и разруха. За диалог, моля!

Община Царево, настоявам конкретно неандерталеца, надраскал моята каравана, която аз лично съм боядисвала да заличи гадния си долен и обиден за мен и гостите ми надпис и да ми се извини за неадекватното си за чиновник отношение. Вие знаете ли изобщо, че нашите данъци плашат вашите заплати?

Настоявам държавата Република България да се държи с гражданите си като държава, а не като м а щ е х а.

Очаквам отговор веднага!”, завършва публикацията си тя.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.
Next: От bTV решиха каква е съдбата на Билалов и Цитиридис! Ето какво ще гледаме през есента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.