Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша световна шампионка влезе в затвора в Сливен заради дрога
  • Новини

Наша световна шампионка влезе в затвора в Сливен заради дрога

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
svaveavasvasv.jpg

Световната шампионка по вдигане на тежести от Хюстън 2015 Боянка Костова е в Сливенския затвор, разкри “Мач Телеграф”. Бившата ни националка, която от 2012 година се състезава за Азербайджан, е осъдена за разпространение на наркотици.

Както е известно, Боянка стана европейска шампионка в Москва 2021, но няколко месеца по-късно титлата ѝ бе отнета заради положителна допинг проба и тя бе наказана за 8 години, защото това е второ подобно провинение за нея.

След това започват и проблемите за Боянка, които в крайна сметка я вкарват зад решетките. Тя попада в лоша среда и въпреки опитите на треньора ѝ в Асеновград Лъчезар Кишкилов да я предпази, Костова се забърква с разпространение на наркотици.

“След като ѝ отнеха титлата, тя изпадна в депресия. Тя няма друга професия и нямаше какво да работи. Забърка се с неподходящите хора и попадна в лоша среда.

Не изпускай тези оферти:

Много пъти я предупреждавах да се откаже от това, но беше късно. Казвах ѝ, че има и друг начин да изкарва пари. Не се получи. Хванаха я да продава дрога пред блока. Идваше ми да отида да измета от земята всичките тези, които уж ѝ се пишеха приятели, а я забъркаха в това”, разказа Кишкилов.

Той сподели и за тежките моменти, които е преживяла Боянка зад решетките.

“Осем месеца беше в следствения арест в Пловдив. Три жени бяха в една килия. Много тежко ѝ беше. Едната беше убийца, другата измамничка… Не знам как издържа, беше паднала духом, но се справи. Сега от два месеца е в Сливенския затвор.

Психолози работят с нея. Прокуратурата искаше 3 години затвор, но аз направих ѝ невъзможното, за да не стане това.

Гарантирах, че ще я взема при мен в клуба да работи като треньор, че ще се запише да учи в НСА, че изобщо ще се социализира и ще тръгне по правилния път.

Така че присъдата ѝ е по-малка и ще излезе от затвора другия месец”, разкри Кишкилов, който е бивш помощник на Пламен Аспарухов в националния отбор и който е създал цяла плеяда от големи шампиони в щангите.

Още криминални новини:

Косъмът, открит по ножа, с който се твърди, че е убит Георги Игнатов в Борисовата градина, не е негов.

Това е заключението на експертите Николай Тюфекчиев и Борис Шарков, стана ясно днес в Софийския апелативен съд. Там се гледа делото срещу обвинения за смъртта на Игнатов Йоан Матев.

Експертите са изследвали ДНК чрез митохондриален анализ. Сравнили са генетичните данни с тези на майката на Георги – Албена Игнатова. Анализът категорично е доказал, че косъмът не е нито на сина й, нито на негов роднина по майчина линия.

Готова митохондриална експертиза на косъм, намерен на ножа, с който до момента се твърди, че е извършено убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина.

Повод за експертизата бе, че разгледана в предходно заседание биологичната експертиза показа, че има сходства с други косми, иззети от трупа на Георги след убийството. За него подсъдим е Йоан Матев.

Той беше оправдан на първа инстанция, сега делото се гледа в Софийския апелативен съд. По делото започнаха пледоарии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог каза съдбата на Кирил и Асен. Къде отиват
Next: Зад стените на този товарен контейнер се крие жилище, за което можете само да мечтаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.