Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политолог каза съдбата на Кирил и Асен. Къде отиват
  • Новини

Политолог каза съдбата на Кирил и Асен. Къде отиват

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
politasitiasita.jpg

След като станахме свидетели на това как беше избран председател на НС, сега въпросът е запазва ли се онази конфигурация, която в продължение на месеци се представяше като конфигурацията за промяна на „модела Борисов”?

Това мнение изрази в „Денят на живо” по NOVA News политологът професор Антоний Тодоров.

„Основният въпрос е дали мнозинството, което избра новият председател на НС ще бъде и правителство на мнозинството? Аз обаче не очаквам това мнозинство да се превърне в правителство на мнозинството. Защото ако това се случи, много от казаното преди от същите тези лидери, ще се окаже откровени лъжи“, посочи той.

По думите му изборът на председател на НС е бил натоварено с твърде много символика. „Формално работата на НС започна с най-възрастния народен представител.

Не изпускай тези оферти:

Политическата страна на въпроса мисля, че беше достатъчно ясно експлицирана от начина, по който от ПП обясниха ситуацията, а именно като тест на отношението към опозицията и че оттук нататък те ще бъдат мачкани като опозиция”, подчерта той.

И добави: „ПП няма да бъдат крайна опозиция, ако този парламент има по-дълъг живот и успее да излъчи правителство.

По-скоро е друго. Запазва ли се онази конфигурация, която в продължение на месеци се представяше като конфигурацията за промяна на „модела Борисов”? В момента този въпрос опира до БСП.

Лично аз не вярвам, че БСП е решила точно такава промяна. Но ако е решила, и то без никакъв вътрешнопартиен дебат – тогава ще кажа, че това е срам”.

Още политика:

Енергийният експерт и депутат от ДПС Рамадан Аталай коментира ексклузивно пред „Стандарт“ първоначално обявените и впоследствие отменени две тарифи за тока.

Според него този подход у нас е останал вече в далечното минало. А членството ни в ЕС предвижда да бъдат определени енергийно бедните и социалното министерство за започне да ги компенсира.

Ето какво заяви Рамадан Аталай пред „Стандарт“:

Откакто е обявено, че ще има две тарифи за тока, за пръв път ще говоря по въпроса.

Когато човек се занимава с енергетика, би трябвало да погледне назад във времето през коя година сме влезли в ЕС и директивите, които преди това са пуснати от ЕС.

Мисля, че през 2003 г. ние премахнахме двойната тарифа поради несъответствие с европейските директиви. И сега, през 2022 г., да се връщаме отново през онези години би трябвало да се позамислим каква е причината.

Двете тарифи, които управляващите в момента предлагат, са обсъждани много пъти, но това не е справедлив подход. Разбира се, че не е справедливо и богатите да плащат евтина енергия.

Но затова директивата, която чака ние да определим енергийно бедните, и помощите, които би трябвало да се вземат от социалното министерство, означават, че социалното ведомство трябва да влезе в ролята си и да плаща на енергийно бедните компенсациите, които са необходими.

Затова според мен беше много ненавременно да се каже, че могат да се въведат две тарифи, три тарифи, за баба, за дядо, за чичо и т.н.

Лошо е, че това изобщо беше предложено.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я крайната цел на Борисов! Разкри я Андрей Райчев
Next: Наша световна шампионка влезе в затвора в Сливен заради дрога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.