Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец отглежда в двора си истинско чудо, което помага на хората
  • Новини

Нашенец отглежда в двора си истинско чудо, което помага на хората

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
trrfqwfqwrastast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трифон Тодоров от Дичин е превърнал в двора на къщата си в селото в екзотична градина, пише „Борба“. Приема за хоби да се грижи за нетипични за нашите географски ширини растителни видове и успява да се сдобие със солидна реколта за лични нужди.

Убеден е в полезните свойства на плодовете, които произвежда, и самият той се шегува, че проверява дали е вярно преданието за един от атрактивните му екземпляри. А именно – за хинапа, за който китайците вярвали, че при редовна консумация удължава живота на човека до 300 години.

 

Трифон винаги се е занимавал със земеделие, но преди 8 години му хрумнало да засее по-екзотични видове. Започнал с киви. То вирее в субтропичен климат и обикновено у нас се среща предимно в Южна България и в района на Черноморието. Обяснява, че тази култура наподобява лозата и се отглежда на дву-триредова конструкция или асмовидно.

„За разлика от лозата обаче, кивито не иска толкова пръскане. Устойчиво е на болести, обича водата и трябва често да се полива. Гледам го от 8 години и сега за втора година дава плодове. Едно киви е с тегло до 100 грама“, разказва той.

Неговата голяма гордост обаче е хинапът. Растението е известно и с наименованията китайска фурма и дзиндзифка. Този екземпляр носи началото си от Азия и според историческите извори е отглеждано преди повече от 4 века.

„В миналото плодовете на хинапа са били достъпни само за китайския император. Той се хранел с тях, за да прочиства тялото си от всичко вредно, което може да го разболее. Смятали са, че действа като имуностимулант и е отлична превенция срещу инфаркт, мозъчни удари, рак на стомаха и т.н.

Вярвали са, че при редовна консумация ще подобри здравето и човек може да живее до 300 години“, обяснява Тодоров.
Легендите разказват още, че от плодовете на растението е направена вълшебна ароматна сума, която помогнала на император Гуану-ди да мобилизира силите си и да вдигне успешно въстание, осигурило му впоследствие трона.

Трифон подчертава, че китайските фурми са богати на витамини, минерали и антиоксиданти. Те са нискокалорични и могат да се хапват и преди да узреят напълно.

„Един негов плод е с големина колкото палеца на човек. Може да се яде още докато е зелено, като тогава вкусът му наподобява този на круша. Като узрее напълно, е сладък като класическата фурма. Досега не съм правил опити да го захаросвам, но планирам скоро да пробвам“, разказва ентусиастът.

Трифон сподели, че отглеждането на хинапа не е толкова трудно поради факта, че растението издържа до -30 градуса. По думите му е много медоносно и привлича по уникален начин пчелите.


В градината му в Дичин може да се види също камчатска лоницера. Това е почти непознато за България растение, което наподобява боровинка, череша и дива ягода.

Плодове се отличават с много ценни за здравето качества, защото съдържат захари, пектинови вещества, витамини, биофлавоноиди, каротиноиди, тиамин, фолиева киселина, макро- и микроелементи. Действат жлъчегонно, използват се при лечение на малария, хипертония, малокръвие, сърдечни заболявания, затлъстяване, кожни болести, бъбречни болести и други.

Последният екзотичен вид на ентусиаста е планински лимон. Той няма нищо общо с класическия кисел плод, макар външно доста да си приличат. Екземплярът съдържа 5 пъти повече витамин C и е с по-високо съдържание на пектин.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какви са цените на храната и мястото на плажа по родното Черноморие
Next: Този кладенец в село Добрич е истинска мистерия и загадка за всички

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.